Ще ви разкажа за днешната история.

Намирам се в Приморско, малко на почивка. Днес излизам на плажа да пия едно кафе и както минавам покрай заведението на плажа (с поредната мрънкаща и абсолютно неприятна управителка), виждам зад заведението едно семейство, което се опитваше да използва сянката на заведението.

Според мен най-вероятно нямат възможности да платят поредната сериозна цифра (28лв) за 3 шезлонги и чадър, защото може би толкова им струва цялата стая за почивка. Веднага се сетих за себе си, когато бях на 5 и баба ми ме водеше на плаж и търсеше да се крием под някой дърво или да опънем чаршафи с клонове.

Чудих се около 2-3 минути как да ги доближа без да ги обидя. После им казах, че имам фирма за шезлонги и чадъри и ходя на всеки плаж да правя подарък- настаняването на един комплект, за да направят преценка на продукта ми. Поздравих ги и им казах, че те са печелившите на този плаж днес и дали ще имат нещо против.

Малката Преслава, която е само на 9 години, се зарадва и веднага се съгласи. Даже ми се похвали, че чака и брат и който днес е рожденик и става на 12г.

Купих и сладолед, платих им таксата за шезлонги и чадър и направих една снимка за спомен и пример. Пожелавам на брат ѝ честит рожден ден и да е жив и здрав.

Аз просто направих един жест за тях и дано това добро го предадат нататък.

Приятели, аз не съм велик, нито по-богат от повечето от вас, но съм страдал, имам очи и душа.

Благодаря ти, бабо, за примера, който ми даде преди повече от 30 години. Бог да се грижи за теб там в небето, а аз ще следвам съветите ти.

Лео Кадели, Фейсбук