Историята, която искам да ви разкажа, се случи с моите близки приятели Максим и Наталия.
Когато преди седем години се ожениха, двамата бяха лудо влюбени един в друг. Родителите им подкрепиха материално двойката, подарявайки им апартамент и кола. Две години младото семейство бяха най-щастливите младоженци на света, а когато Наталия забременя, радостта им нямаше граници.
От много време голямата мечта на Максим беше да имат дете и с дръзка самоувереност приятелят ми твърдеше, че ще бъде най-добрият баща. С нетърпение бъдещите родители започнаха да избират име на бебето, което Наталия носеше.
Няколко месеца цялото семейство се подготвяше за идването на новия член. Купиха малко легло, куп дрехи и играчки, дори записаха Наталия на специална гимнастика за бременни жени.
Максим стриктно следеше жена му да си пие витамините и всеки месец й правеше снимки на надутия корем, които грижливо подреждаше в албум. Вероятно това беше най-щастливият период от съвместния им живот.
Лекарите ги уверяваха, че съдейки по ултразвука, бебето се развива чудесно и след няколко месеца ще им се роди здраво и силно момче. Щастливият баща си правеше планове в кой отбор по хокей ще тренира синът му, коя детска градина ще посещава и за да няма грешки в отглеждането му, старателно четеше образователни книги.
Но всичките им мечти и надежди рухнаха, когато най-накрая се роди дългоочакваният наследник. По време на родилния процес, немърлива медицинска сестра причинила тежка физическа травма на момченцето. Не знам подробности, но детето сега е инвалид.
Диагноза – ДЦП. За младото семейство настъпиха тежки времена, но и двамата вярваха, че с общи усилия ще успеят да се справят. Максим и Наталия потърсиха съвети от известни лекари, терапевти, дори се обърнаха за помощ и към нетрадиционната медицина. Направиха всичко по силите си, но състоянието на детето остана същото.
Тежестта върху отглеждането на болното момче падна върху нежните плещи на Наталия. Максим работеше по цял ден и не му оставаше време да й помага в грижите по сина им. Затова не беше чудно, че младата майка рухна психически.
Смачкана от ежедневни грижи, от красива и весела жена, приятелката ми се превърна в развалина. По-късно Максим твърдеше, че пред очите му Наталия се е превърнала в жив мъртвец. Така изминаха още няколко години. За съжаление, синът им силно изостана в развитието си, въпреки усилията на напредналата медицина.
Един ден, когато Максим се прибрал от работа, видял, че Наталия я няма, а детето плачело самичко в стаята си. Приятелят ми обиколил апартамента и установил, че дрехите и личните вещи на жена му ги няма.
На масата намерил писмо, в което Наталия пишела, че не иска повече да се грижи за болно дете и не била готова цял живот да живее с инвалид. Две години по-късно разбрахме, че е заминала за чужбина и там е създала ново семейство. Максим също не постъпи по-различно от бившата си съпруга.
Оказа се, че синът му е излишен товар и без всякакви скрупули той го заряза в дом за изоставени деца. До ден днешен не знам каква е съдбата на болното момче. Но не вярвам да е щастлива, защото когато и двамата ти родители те изоставят, животът ти никак не е за завиждане.
Източник: lichna-drama.com
