Апостолът на свободата е обесен на 18 февруари (6 февруари по стар стил) 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19. Разминаването в датите се дължи на техническа грешка при смяната на Юлианския с Грегорианския календар в България. Така че днес отбелязваме паметта на Апостола и на двете дати.

Присъдата на Васил Левски е изпълнена в околностите на тогавашна София, а мястото на обесването е било в района на площада, където днес се издига неговия паметник. Други две места на традиционно поклонение са музеите в Ловеч и Къкрина, съхранили паметта на народа ни за Дякона.

Той остава завинаги в българската история и памет като най-голямата фигура в националното ни освободителното движение. Неговият плам, вяра в народа и отказ от примирение са мерилото, което вдъхновява поколения българи.

Името на Васил Левски е било и ще бъде символ на безсмъртие и пример за родолюбие в сърцата на българския народ. Мечтата му? Чиста и свята република, в която всички да имат равни права, независимо от своята народност и вероизповедание.

Неговите завети, които и днес са актуални, продължават да бъдат сред най-важните морални стожери на българите. Ето някои от тях:

• “Дела трябват, а не думи.”
• “Сто и петдесет лири ли ви са по-мили, или вечен живот.”
• “Днешният век е век на свободата.”
• “Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.”
• “Без революция сме загубени во веки веков.”
• “Близо е времето вече – българинът не ще бъде роб, а свободен.”
• “Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.”
• “Бързата работа ялова излиза.”
• “Дързост и постоянство!”

В цялата страна днес ще има събития, свързани с паметта на Васил Левски.