Така към досега установените на Енцелад елементи на живота, какъвто го познаваме – соли, прости органични молекули и амоняк, се добавя и още едно изключително важно вещество.

Гравитацията на Енцелад е прекалено слаба, за да може да задържи водорода, и затова според учените той идва от вътрешността на луната и най-вероятно се образува от взаимодействието на гореща вода със скали.

Това е косвено доказателство за наличието на хидротермални източници дълбоко под ледената кора на Енцелад. При това тези източници вероятно са достанъчно мощни, за да подхранват живот в огромния океан от вода в течно състояние, за съществуването на който вече има достатъчно данни.

„Това е много значимо и крайно вълнуващо откритие, което навежда на мисълта, че е възможно Енцелад да е потенциално обитаем воден свят“, коментира астробиологът и изследовател на National Geographic Кевин Ханд, който не е част от екипа на Уейт.

Каролин Порко, ръководител на екипа, анализиращ снимките от Касини, казва от своя страна, че учените не познават друг подобен океан в Слънчевата система като този на Енцелад, освен океаните на Земята.

Хънтър Уейт все пак уточнява, че откритието на екипа доказва единствено, че на Енцелад има „гориво“, което може да поддържа живота – дали обаче такъв съществува е съвсем отделен въпрос, отговорът на който тепърва ще се търси.

Инструментите на Касини не са достатъчно чувствителни, за да засекат форми на живот. Освен това, дните на сондата са преброени, тъй като след 13 години в орбита около Сатурн Касини вече е изчерпал почти изцяло горивото си и на 15 септември ще се разбие в повърхността на гигантската планета.

Енцелад е един от по-малките спътници на Сатурн и има диаметър едва 1/7 от този на Луната. За първи път Касини забеляза гейзерите през 2005 година и оттогава насам непрекъснато се увеличават доказателствата, че океанът под ледената обвивка на Енцелад би могъл да е потенциално обитаем.

Източник: nationalgeographic.bg