Понеже е ясно, че Турция не е изпълнила всичките 72 условия за отпадане на визовия режим, Брюксел дава на Анкара нов срок да си напише домашното. Над 60 от критериите междувременно са изпълнени, обяви ЕК в едно от последните си изявления по темата. Аплодисменти предизвика най-вече решението на турското правителство да позволи на гражданите на Кипър да влизат в Турция без визи. Защото важи принципът за реципрочност – щом в бъдеще милиони турски граждани ще пътуват свободно в страните от ЕС, същото трябва да важи и за европейските граждани, пътуващи до Турция.

Но отсега е ясно, че Турция няма да успее да изпълни всички изисквания – например по отношение на защитата на данните, борбата срещу корупцията, прилагането на Европейската харта за човешките права и сътрудничеството в областта на правосъдието.

Никакви изключения?

Още миналия октомври шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер препоръча да бъде постигнат напредък по въпроса за отпадането на визите за турските граждани. Но в Европейския парламент има силна съпротива. „Не бива да игнорираме вътрешните проблеми на Турция. Ако иска да бъде стратегически партньор на ЕС, страната трябва да стане по-стабилна и по-демократична“, заяви холандската евродепутатка Кати Пири и предупреди, че преговорният процес с Анкара трябва да зависи от напредъка на реформите, а не да функционира на принципа „взел-дал“. Като Пири мислят и други – например Александър Граф Ламбсдорф, зам.-председател на Европарламента, който предупреди тези дни, че искането за либерализиране на визовия режим с Турция може и да не получи необходимото мнозинство в ЕП.

Но думата има не само Европейският парламент – правителствата на отделните страни-членки също трябва да одобрят отпадането на визите за турските граждани. Германската канцлерка Ангела Меркел неведнъж е казвала, че няма да се правят никакви изключения за Турция. Но Европа може да си остави една вратичка: да върне визите, ако например Турция спре да приема обратно бежанци от Гърция. Скептичните французи много настояват за включването на такава клауза.

Когато през октомври 2005 година преговорният процес с Турция най-сетне започна, очакванията бяха предимно оптимистични: по това време Турция се разглеждаше като образец за подражание в мюсюлманския свят, а Ердоган приличаше на реформатор, който иска да сближи страната си със Запада. „Днес сме свидетели на радикален обрат в поведението на турското ръководство. Управляващата Партия на справедливостта и развитието първоначално залагаше на реформите, но от 2014 година насам започна да се държи все по-авторитарно“, казва бившият посланик на ЕС в Турция Марк Пиерини. По думите му, най-голям регрес се наблюдава в тези области: свобода на мненията, правова държавност, независимост на правосъдието и външна политика, например – войната в Сирия. Пиерини предупреждава, че сделката с Турция за бежанците може да се провали, а това ще изправи Европа пред сериозни предизвикателства.

„Това, което ни липсва“

„Приемането на Турция в ЕС ще бъде предизвикателство и за двете страни“, е записано в препоръката на ЕК от 2004 година. „Пророчески думи“, казва в тази връзка германският евродепутат Исмаил Ертуг, който е от турски произход. „Не съм очаквал подобно развитие в Турция! От Ататюрк насам страната гледа към Европа, но откакто започна третият мандат на сегашното управление, настъпи пълен обрат. В същото време е факт, че и ЕС няма ясна стратегия за Турция. Това, което ни липсва, е повече ангажимент и твърда позиция“, посочва Ертуг. Но казва и друго: „Турция е динамична страна, която и преди е успявала да се справи със сериозни проблеми“. Именно на това разчитат сега и много от отговорните лица в ЕС.