Един халиф имал всичко, за което човек може да мечтае – власт, несметни богатства, предани поданици. Но наслаждавайки се на всичко това, халифът изведнъж разбрал, че животът му е празен и безцелен. Той не виждал какъв е смисълът на неговото съществуване на този свят.
Дните се точели сиви и еднообразни. Съветниците на отегчения халиф се опитвали да ангажират вниманието му с държавните дела, мъдреци и пътешественици му разказвали приказни истории за далечни страни и невероятни чудеса. Но всичко било напразно. Халифът стоял мрачен и апатичен и гледал все по-разсеяно и безучастно на света около себе си. Животът му бил толкова скучен и безсмислен… Отчаяно се опитвал да намери изход.
Един ден някакъв пътешественик разказал на халифа за стар отшелник, на когото била открита великата тайна на живота – той знаел какъв е смисълът на живота.
Като чул това, за пръв път от много години очите на халифа заблестели, а сърцето му забило учестено. Той веднага се приготвил за път и предупредил придворните, че тръгва на дълго пътешествие и взема със себе си само стария си верен слуга, който бил с него още от детството му.
Тръгнали халифът и слугата на път. За да стигнат до далечните земи, в които живеел отшелникът, трябвало да минат през пустинята. А тя, както било известно, жестоко наказвала тези, които се отнасят с нея без необходимото уважение.
Тъй като нямали водач, двамата пътници бързо се заблудили, а по време на пясъчна буря изгубили камилите и по-голямата част от своя багаж. Единственото, което им останало, бил кожен мях с малко вода.
