Цецка, вероятно, и досега не може да разбере тежестта на лъжата, с която си послужи във втория дебат с Радев. Защото лъжата е част от „философията“ на днешните политикани – за тях тя е някакъв луксозен аксесоар.

Хилейки се, тя достигна Еверест на притворния антикомунизъм – и все едно, че нищо не е станало.
После, в неделя Цецка гласува и каза: „Аз съм боец, ще спечеля“ – това вече звучеше направо налудно.
Но не и за нея.
Изглежда, че и ние не разбираме проблема – а той е в безумието на тия хора.
Никакви хора някак се домогват до властта – и сетне непосилната й тежест ги смазва.
Това трябваше да видят медиите.

***

На пресконференцията след балотажа Цецка каза, че не била „популистка“ – ами какво беше жалката й антикомунистическа риторика, с която опозори автентичния антикомунизъм от миналото.

***

Все пак, има и полза от такива като Цецка: стана кристално ясно какви хора се домогват до властта – и как безпощадно ни презират.
Но ние сме свикнали и с това.

***

Оставката на Цецка е задължителна – може ли такава лека кавалерия да е шеф на Парламента, дори той да е най-пропадналият?

***

Ролята на телевизиите беше, както винаги, услужливо- коварна.
Вижте си сега шербетните интервюта с Цецка.
И не се гръмвайте – няма нужда.

***

Защо, все пак, Бойко избра Цецка?
Всъщност, той я пожертва, направо я хвърли в канавката – особено, ако имаме предвид истинските му намерения.
Доста грубо постъпи – обаче тя си е надвзела „положение“ за три живота, така че той едва ли е мислил за нея.
Започва нова игра и тази безопасна игла не му е нужна.

***

Голямата енигма: как за два месеца харесаха Радев – и то от няколко интервюта, порядъчно елементарни.

***

По телевизията някакъв „съветник“ на Бойко каза, че Радев няма опит в политиката – и то след като „неопитният“ вече ги бе отвял като ланшна шума.
Същото беше казала онзи ден и Румяна Бъчварова, която се има за универсалното ренде „Вьорнер“.
От тези иска да се освободи Бойко – от хора от най-близкото си обкръжение, които достигнаха предела на възможностите си и отдавна шляпат в блатото.
Той направи самоубийствения си ход с оставката, за да разкара обкръжението си – това също.
Но продължава да спестява истината за тях, както направи и Костов през 1999 година, макар че тогава той се освободи и някои качествени хора, от които се плашеше – най-вече от Бонев, който имаше по-висок рейтинг от него.
Сега ББ казва: „Вън всички копелдаци, които до вчера ме мутросвахте, като някакъв Биков, а сега ми ядете хляба – дайте го насам“.

***

По телевизията представиха портрет на Радев.
Споменаха и конфликта му с Ненчев – Пилотът избяга омерзен от Колхозника.
Но сетне Колхозникът нагло се возеше в ремонтиран изтребител – като торба с гранясали картофи.
Ето, това е ключът: истинският пилот е натирен от торбата с картофи.
Това ли усетиха хората, като избраха Внезапният Герой – вместо торбите с лайна?

***

Нямат край спекулантите край Бойко.
Правосъдната му министърка Захариева казва: „Гледайте Радев, помнете Орешарски“.
Това е изумително нахалство – откъде-накъде, какво общо имат двамата?
Некадърни измамници: Радев бил президентът на БСП и ДПС.
А Радев получи повече гласове от ГЕРБ, отколкото от ДПС.
Това е големият позор на тия избори

***

Сбърка ли Бойко – или играе театро?
Той се опитва да вкара противниците си в изтощителна окопна война – в която той ще влезе с милионните си партийни ресурси, а те ще се чудят какво да правят.
Докато пак кандисат на някакъв кривундел, който трябва да минава за „Парламент“.

***

В тази позиционна война Бойко вероятно ще изтощи противниците си – а накрая може и да вземе връх.
Ами обикновените хора?
Сметката му е проста: да им омръзнат кандилкането и ротациите – и отново да се върнат в обятията му.
А ако се разгневят истински – защото сега гняв нямаше, а любопитство към Внезапния Герой.

***

Въпросът е, колко бързо и до каква степен ще се износи Радев.
Той има медийни хора край себе си, които трябва да го предпазват – не бива да се подава на алчността на медиите и особено на телевизиите.

***

Внезапният Герой не бива да заприлича на намалена съботна стока от „Лидъл“.
Каже ли нещо, това трябва да е разговор с Българската Съдба.
Думата му трябва да плющи като знаме.

***

Радев трябва да внимава – той изглеждаше добре до Цецка, но това не е всичко.
Трябва основно да проучи Аномалията Плевнелиев.
Има един безспорен плюс – не е от Политическата Сектата, но как ще се запази от коварствата й .

***

Пак почват с вечните си глупости.
Според Стефан Данаилов, щели да върнат доверието в БСП.
Не разбират, че хората гласуват за Радев – гласуват за Другостта, не за вашата изфирясала дрога.
Той е бил в небето, когато вие сте драпали в политическото тресавище – няма ли да го разберете най-сетне.

***

Радев ще направи най-голямата си грешка, ако се вслуша в тия приказки.
Избран си заради себе си – не ти трябват все същите свахи и сватовници.
Кажи им да не се тикат до тебе.
И на Корнелия трябва да й е ясно, че ако искат да има солидност в бъдещето на Радев, не трябва да го набъркват в партийните си каши.
Той може да е държал и две червени библии под възглавницата си, което е съмнително – но сега битката е друга.
За Отечеството.

***

Радев не трябва да се изкушава да бъде Повелител на медиите.
Нека да види на тормоза, на който подложиха баща му, един изключителен симпатичен и земен човек – и все го питаха, какво ще посъветвате сина си.
Много умно.
Скрий се генерале – пази се от „Синдрома на Бойко“.

***

Подозирах, че Тома Томов се върти около Радев – и наистина го видях в изборната нощ
Това е същият Т., който преди три месеца наричаше Бойко „Цар Борис Трети Обединителят“.
Сега Радев ли ще го замести в тази роля?

***

Радев обясни успеха си с това, че са били „близко до хората“.
Да не се увлича по такива приказки – хората просто искаха друг Герой.
Ако Радев не се вижда по този начин, е обречен на васалство.
Това е най-драматичното в появата на Радев: той не е „Месия“ – той е неочаквано припознатият герой.
Това не е лесна съдба.