Години харед търсех някого, когото да нарека „мой“. И през всички тези години се разочаровах…

Животът ми беше непрестанен цикъл от останали без отговор съобщения, целувки, разменени след порядъчно количество алкохол, безсмислени срещи.

Отчаяно се опитвах да създавам връзки с хора, с които очевидно нямахме общо бъдеще… Докато не се появи ти. Докато не влезе неочаквано в живота ми. Докато не го промени.

Появи се сякаш от нищото. За да се превърнеш във всичко, което бях търсела. С теб е различно. Всичко е различно. Лесно. Истинско.

С теб не се притеснявам какво да кажа и как да го кажа. Не се опитвам да внимавам. С теб съм такава, каквато съм. С теб съм себе си. С теб си позволявам да съм уязвима. Откровена. Без маски. Без преструвки. Без игри. Но и ти си такъв с мен.

Не се страхуваш да ми показваш емоциите си. Не се опитваш да се правиш на друг. Не ми казваш само това, което искам да чуя. А това, което мислиш. На теб ти вярвам. И знам, че ми вярваш и ти. С теб не се чудя дали и утре ще си до мен. С теб съм сигурна. Усмихната. Щастлива.

С теб се чувствам обичана. С теб си приличаме в толкова много неща. И се допълваме в други. С теб имаме нещо, което винаги съм търсела. Нещо, което винаги съм чакала. С теб имаме общо настояще. И общи мечти за бъдещето.

С теб не ми се налага да си задавам въпроси. С теб не трябва да пазя сърцето си. С теб не е нужно да си слагам спирачки. С теб мога да обичам. Така, както умея да обичам. Отдадено, лудо, всепоглъщащо. Защото от мига, в който те срещнах, знаех, че съм чакала теб. Че съм искала теб. Че съм търсела теб. И знаех, че съм те намерила. Че си ме намерил.

Знаех, че всичко, което ми се е случило, всички връзки, всички разочарования, всички изплакани сълзи… всичко преди ме е водело към теб. Към нашето сега. И нашето утре. Водело ме е към любовта.

Онази неочакваната. Онази, която идва, когато ти се струва, че си спрял да вярваш в нея. Онази, която е истинската. Онази, която променя живота ти и самия теб. Онази, която носи в себе си всички отговори. Онази, която си струва да чакаш дори когато си се отказал да чакаш… Онази неочакваната… най-хубавата любов.