Ние сме нахални, нахакани, вечно хленчещи и винаги прекарани от системата, от комшията, от всеки, от всичко.
Истина е, че сме свидетели как хора пресичат пътното платно на необозначени за целта места, с телефони до главите, отвеяни от техни си мисли и проблеми, безгрижно и безумно изправяйки косите на шофьорите.
Истина е, че пешеходците не само не зачитат пешеходните пътеки – те ги мразят. И дори да има тротоари, и дори да са прилични за употреба, незнайно защо се движат по пътното платно.
А шофьорите?
– Понякога обичат да вкарат по няколко питиета и да седнат зад волана.
– Случва се да пресекат града, като през магистрала.
– Не е необичайно и знак СТОП да ги възбужда, след което следва ускорение.
Вижте – шофьорите мразят пешеходците!
Защото са неразумни, наивни и им вдигат разхода на гориво и време.
Неразумни, защото се надяват, че всеки зад волана ще им спре, където и да било, решили да пресекат пътното платно.
Наивни, защото си мислят, че нервите и спирачките на всеки шофьор и автомобил ще се задействат винаги и навреме.
Изводът!
Истината е, че всички ние хленчим, псуваме и критикуваме липсата на закони, по всеки повод.
Другата истинска истина е, че ги има, но ние не ги зачитаме, а дори мразим порядките в тази държава.
Всеки ден получаваме криминалната хроника от полицията за изминалия. Всеки ден някой някъде е уловен пил зад волана. Всеки ден има жертви от недоглеждане, алкохол, безрасъдност, наглост… Няма смисъл да изброяваме всички причини, защото основната е само една.
Пътищата ни са осеяни с паметници на загиналите при ПТП-та.
Не ни пука за здравето и живота ни като пешеходци и водачи. Не ни пука за никого и за нищо, докато не ни се стовари някакъв ужас на собствените ни глави.
Нали?!
