Креативността на политическите ГМО-та на съсипателя на българската икономика Иван Костов, на протестърско-реформаторското съсловие и на кръга „Капитал“ никога не е била голяма, но напоследък съвсем започна да се изчерпва.
След като през последните две години получиха реална власт, извивайки ръцете на „ГЕРБ“ и Бойко Борисов и получавайки министерски кресла в най-важните ресори, овладяха кадрово ключови съдилища в страната и все още имат действащ президент, сега главната мишена на Костов, Прокопиев, Донев, Радан Кънев, Христо Иванов и компания, остана главния прокурор Сотир Цацаров. Прокуратурата им трябва поне по две причини – първо, за да осуетят проверките и обвиненията против самите тях, и второ, за да я използват като поредния си и най-важен инструмент за репресия срещу инакомислещите.
Властовите им амбиции, винаги облечени с думите „морал“, „общоевропейски ценности“, „не на статуквото“, „разграждане на модела КОЙ“ и прочие красиво звучащи и вече добре заучени фрази, може и да заблудят 1-2 процента от избирателите и да се харесват на финансови им спомоществователи от Сорос, но няма как да не получат звучен шамар от напатилите се на „морални спасители“ българи.
Идеите им обаче за удари по прокуратурата и персонално против главния прокурор, от близо година се основават на зле скалъпени атаки, на принципа „някой казал нещо“, „две каки си говорят“, „крадецът вика дръжте крадеца“, които безсмислици, според „моралистите“, прокуратурата веднага трябва да се втурне да проверява. И ако не го прави, или го прави по начин, които не им се харесва, неизменно е налице следващата предварително планувана стъпка – изливане на кофи с помия от страниците на грантово зависимите сайтове на Иво Прокопиев „Дневник“ и „Капитал“, от „Клуб Зет“ на обвиняемия за укриване на 63 милиона лева данъци олигарх Огнян Донев и от „Медиапул“ на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева.
И съвсем не става дума за статия-две. Говорим всеки път за добре координирана кампания, с едни и същи говорители, с десетки и дори стотици материали, с хиляди платени коментари в социалните мрежи и скалъпени „протестни мероприятия“. Същевременно, каквито и реални действия да предприеме прокуратурата – защото тя все пак си върши всекидневно работата и я върши по начин, който очевидно не допада на „белите якички“, тези нейни действия неизменно биват оплювани, говори се за „поръчки“ и „хвърляне на прах в очите“, а оправдателните присъди – често постановявани именно от присъдружните им съдии, се представят като поредния провал на обвинението. Можем да споменем отново вездесъщия съдия Калпакчиев – оправдал подсъдимите по делото „Сапард“ при положение, че аналогичното дело в Германия завърши отдавна с осъдителни присъди.
Подобни сценарии вече омръзват и е време „креативността“ на авангарда на олигархичното задкулисие да смени плочата. Още повече, че в компроматната война се използват пионки, които сами по себе си са тотално компрометирани, изключващи каквото и да било доверие спрямо думите им, с повдигнати обвинения от прокуратурата, готови да „споделят“ каквото им бъде написано като опорни точки, разбира се, срещу обещанието да бъдат помилвани и греховете им да бъдат опростени, когато политическата и най-вече прокурорската конюнктура се променят. Тези сценарии донякъде са обясними, защото когато няма реални факти, единствения вариант за удар е „фактите“ да бъдат измислени и постепенно легитимирани чрез масово говорене.
Да използваш за плановете си обаче хора като Цветан Василев и Румяна Ченалова, вече разкрива обикновена патология.
„Гнилата ябълка“ Ченалова беше наречена така от френския посланик дьо Кабан, като самите издания на кръга „Капитал“ я превърнаха в символ на корупцията и зависимостите в съда. Ченалова беше уволнена и получи обвинения от прокуратурата. Впоследствие бившата съдийка реши да предложи едновременно услугите си на Цветан Василев и на Иво Прокопиев, а последният я прие с широко отворени обятия, забравяйки какво е било само няколко месеца преди това.
Дългогодишната кампания на „Капитал“ против КТБ и Цветан Василев, стотиците изобличаващи статии против порочния му модел на управление на банката и конкретиката, свързана с десетките фирми-бушони, беше забравена за една нощ. Общите интереси на най-големия финансов крадец в историята, завлякъл спестявания за над 5 млрд. лева и олигархът Прокопиев изведнъж се преплетоха така, че сега, поглеждайки се в огледалото, Прокопиев вижда Василев, и обратното.
Самото говорене на Василев не е толкова важно. На небивалиците му няма как да се обърне внимание, още повече, че на практика избягалия в Сърбия бивш банкер все повече и повече се оплита в мрежата на собствената си вина. В началото твърдеше, че други са управлявали банката и не е знаел за фирмите-бушони, после си „спомни“, че тези фирми, управлявани от секретарките, шофьорите и охранителите му, всъщност били дружества със „специална“ инвестиционна цел (нищо, че получените от тях стотици милиони лева не са били по никакъв начин обезпечени спрямо КТБ), а закупените с парите на вложителите активи на практика нямат пряка връзка с банката.
Когато и това не свърши работа, защото подобна „дейност“ няма нищо общо с нормалното банково кредитиране и е обикновено крадене на едро – и то не само според родните проверяващи и регулаторни органи, а и според проф. Стив Ханке – бащата на валутния борд, международната разследваща компания Аликс Партнърс, а и според съда, Василев изпадна в неприкрита ярост. Защото настъпва времето, когато ще се изправи на подсъдимата скамейка и ще трябва да обяснява цялата си престъпна дейност не през угодния микрофон на винаги готовия да не зададе най-важните въпроси Сашо Диков, а пред наказателния съд.
Падането на Бойко Борисов от власт отключи поредната порция говорене на Василев, в две части, този път основаващо се на скалъпени компромати против самия Борисов, с идеята прокуратурата да ги провери – т.е. отново старата песен на Прокопиев. Поредната небивалица сега е, че премиерът имал някакви хора, които идвали при Василев, а той разпореждал, в замяна на съдействие, определени дружества да им бъдат прехвърлени. После банкерът откупувал тези дружества обратно. Но чакайте малко. Нали фирмите не бяха на Василев – как така той им е разпореждал? Нали парите са на банката? Тогава как Василев еднолично ги е харизвал на други? Измислиците могат да бъдат безкрайни, но важното е, че Василев пада в капана на собственото си говорене, което го води директно към осъдителната присъда. От този капан не се сещат да го измъкнат дори спешно привиканите от Сашо Диков скъпо платени негови допълнителни „говорители“ – поръчковия на Василев „журналист“ Мирослав Иванов и адвоката на банкера-беглец, Константин Симеонов.
Разбира се, и в тази тирада от две части, Василев нямаше как да пропусне дежурния си враг – Пеевски. Гордо размахвайки начертани в хотела му в Белград схемички и напечатани листове с имена, които според него разкривали кой знае какви фрапиращи „истини“, Василев отново се опитва да манипулира и да менторства. Нищо, че в бързината се изпуска, че вече е в един отбор с Румяна Ченалова, на която бил „простил“, че обявила най-голямата му фирма-бушон – ТЦ-ИМЕ в несъстоятелност, с което улеснила опонентите му. Всъщност ТЦ-ИМЕ въобще не е в несъстоятелност, защото процесът в Софийски градски съд се точи повече от две години и още няма решение, но истината за Василев няма значение – всичко е в главата му и той знае най-добре.
Нищо, че директорът на „ТЦ-ИМЕ“ Теодора Танева (която Василев всячески се опитва да отстрани) е единствения директор предоставил на КТБ активи за попълване на масата на несъстоятелността – наистина похвално и доблестно. Василев добре знае и кой всъщност продължава да отмъква остатъците от КТБ, крадейки безогледно фирми и активи и опитвайки се по всякакъв начин да препятства работата на синдиците – не друг, а самият Василев, както и кохортата му от „приятели“, начело с Гриша Ганчев, присвоил нагло „Петрол“, следван плътно по петите от Дмитрий Косарев (преди това Пиер Луврие), претендиращ, че е собственик на „подарения“ му от Василев „Виваком“, както и още ред по-дребни риби, стопанисващи и досега в интерес на Василев „Дунарит“, „Сана Спейс Хотел Хисаря“, „Хелт енд Уелнес“ и други.
А колко лесно би било и за държавата и за Фонда за гарантиране на влоговете, Василев просто да беше прехвърлил контрола върху тези фирми, за да овъзмезди поне малко изгорелите в КТБ вложители – да, ама не. Вместо да се налага сега синдиците да водят дела за активите на КТБ (и то не с хонорари на адвокати за 120 милиона лева, както отново манипулативно твърди Василев и за което беше публично опроверган), които активи, странно защо, когато банката му е била „работеща“ и под него контрол, бившият банкер не е заложил в полза на КТБ.
В следващото „интервю“ Сашо Диков няма да му зададе тези най-важни, но крайно неудобни за Василев въпроси, но пък може в бързината последният да си признае, че вече отдавна са в един отбор освен с Ченалова, и с Иво Прокопиев.
И ако вероятността от подобно признание е съвсем малка в близко бъдеще, то след четири-пет години Василев може изведнъж да получи просветление да започне най-после да говори с езика на истината – кой знае – ситуацията се мени, приоритетите – също.
