Мъжът ми почина млад, децата поеха по пътя си

Аз съм все още млада жена – на 57 години съм, но в момента живея с мисълта, че никой няма нужда от мен и съм непотребна на никого.

Не виня никого от близките си за това, най-малко децата, които винаги много са ме обичали и държат на мен. Но те нормално си имат свой живот и са поели по него.

Живея в малък град, в който няма поминък и е нормално, че млад човек няма да остане.

Синът ми от години живее в Германия, а дъщерята – в София. С нея все пак се виждаме малко по-често, но със сина – веднъж в годината, обикновено по Коледа за няколко дни. А миналата година го спряха от работа и дори и тогава не успя да дойде.

Мъжът ми почина преди 8 години и оттогава съм сама. Той беше добър човек, но пиеше повече. И оттогава съм сама и не знам така ли ще продължа цял живот. Защото не само съм млада, но съм и в прекрасно здраве. Чудела съм се дали да не започна нова връзка, но не мога да се престраша…

В.В., Сливен

Източник: Po-krasivi.net