Морето само живите обича,
а мъртвите изхвърля на брега.
Едно момиче, ах, едно момиче
морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната
да се прелива с белите вълни.
Момичето обичаше моряка,
моряка- всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени
и лилави ресни, както преди.
Ний плакахме безшумни и смутени
и скочихме в студените води.

До дъно преобърнахме морето
с пръсти, посинели от тъга,
да търсиме момичето, което
морето не изхвърли на брега.

Христо Фотев

HighViewArt