Бедността и отчаянието превръщат не малко млади албанци в лесна плячка на радикални ислямски проповедници, които ги вербуват за бойци на „Ислямска държава“. Отишли на джихад в Сирия, някои от тях не се завръщат никога, пише Дойче веле.
„Дориан следваше английска филология в Тирана. Обичаше да учи. Взехме заем, за да може той да следва. След като се дипломира, се прибра на село, но никъде не можа да си намери работа“ – гласът на Мелеч Кучо трепери, когато разказва за сина си, загинал като джихадист в Сирия.
Семейството живее в малкото село Ремени в Югоизточна Албания и е бедно, както повечето хора тук. В селото има 250 къщи, джамия и православна черква.
Също както много свои връстници Дориан отива да работи като сезонен работник в съседна Гърция, за да изкара някой лев и да подпомага семейството при изплащането на заема. Много от албанските гастарбайтери обаче остават без работа поради финансовата криза в Гърция и Дориан трябва да напусне страната.
В началото на 2014 година той казва на родителите си, че иска да замине за Австрия и да работи там няколко месеца. Младежът никога не се завръща от това пътуване.
„Звънеше по телефона веднъж в месеца и казваше, че е намерил работа. Когато му казахме, че искаме да го посетим, си призна, че от самото начало заминал за Сирия. Станал джихадист и се оженил за мюсюлманка от Кевая в Централна Албания. Умолявахме го да се върне, но той ни каза, че е заминал доброволно“, разказва Мелеч Кучо.
На 18 август 2015 година идва и тъжната вест.
„Беше 19.27 часа, когато ни позвъни един негов приятел от съседното село и ни каза, че Дориан е убит във войната и трупът му не може да бъде пренесен в Албания“, разказва бащата.
Жертва на бедността
Между 2012 и 2014 година много албански младежи от различни градове в Централна и Източна Албания заминават за Сирия и се присъединяват към терористичните милиции на ИД. По официални данни в този период от време към ИД са се присъединили 114 души. 40 от тях междувременно са се завърнали, а 20 са убити.
Роланд Ходжа е практикуващ зъболекар и мюсюлманин. Той познава лично някои от младежите, заминали за Сирия. „Повечето от тях са с основно образование. Някои бяха завършили и гимназия, а малцина бяха следвали. Те произхождат от много бедни семейства и стават лесна плячка на онези, които им обещават пари и благосъстояние“, казва той.
„Дориан беше добро момче. И на мравката правеше път. Обичаше чуждите езици и започна да учи арабски при селския имам. Никой не можеше да си помисли, че ще стане джихадист“, казва Мелеч Кучо.
Той вярва, че един имам, който всяка седмица идвал от Македония за петъчната молитва, е вербувал сина му и други младежи от съседните села. Бащата на Дориан се спомня, че след петъчната молитва имамът винаги разговарял поотделно с младежите.
Радикални ислямистки фондации и проповедници лесно вербуват млади хора поради безработицата, бедността и безперспективността в Албания. Към това се прибавя и фактът, че някои джамии излизат извън контрола на Мюсюлманската общност на Албания, която минава за умерена организация и обхваща голяма част от мюсюлманското население.
„Имамите от тези джамии проповядват радикален ислям, насилие и се опитват да вербуват безработни младежи“, казва Роланд Ходжа. Както и имамът от село Лесниче, който също се е присъединил към ИД. Роланд Ходжа е убеден, че Facebook и другите социални мрежи също допринасят за разпространението на радикални идеи.
Никакъв шанс за салафизма
Едва след 1990 година салафизмът и другите екстремистки ислямски учения навлязоха в Албания, казва членът на управителния съвет на Мюсюлманската общност Юли Гурра. Тъй като в комунистическа Албания бяха забранени всички религии, след промените нямаше много имами и религиозни училища. Нямаше и много джамии.
„Това позволи на някои ислямистки организации и фондации от Саудитска Арабия да навлязат в Албания. Някои от тях бяха включени в черния списък на САЩ след атентатите от 11 септември. Те изградиха тук джамии и основаха училища. Същевременно предлагаха на нуждаещите се семейства парични помощи, за да могат по този начин да ги спечелят за своята идеология“, казва Юли Гурра.
Въпреки това той е уверен, че салафизмът и религиозният екстремизъм нямат никаква перспектива в Албания. „От две години насам нито един албански гражданин не се е присъединил към ИД. Междувременно ние проверяваме всички имами. Всяка джамия си има настоятелство, което редовно докладва за съдържанието на проповедите на Мюсюлманската общност в Албания“, казва той.
„Радикалният ислям няма нищо общо с мюсюлманската традиция в Албания. Религиозната толерантност и хармонията между представителите на различните религии са основни ценности на мултикултурното албанско общество“, заключава Юли Гурра.
