Българските младежи не се интересуват от обществена дейност и не членуват в граждански организации. В същото време растат все повече спортуват и отделят време за здравословен начин на живот. Това сочи одобреният от кабинета годишен доклад за младежта за 2015 г., съобщи правителствената информационна служба.
Над 70% от младежите не проявяват гражданска активност, най-много са включилите се в спортни клубове (14.5%), следвани от младежите участващи в благотворителни или хуманитарни организации.
Данните показват необходимост от „популяризиране на тези организации сред групите, за които са предназначени, както и липса на заинтересованост на младежите да участват в подобни форми на граждански инициативи“, е посочено в правителственото съобщение.
Близо 30 на сто от младите хора се занимава често със спорт – два пъти седмично, 52% – един или два пъти месечно, а 19% заявяват, че не са спортували никога.
Положителна тенденция е отчетена по отношение на намаляване на безработицата. Коефициентът на безработица за младежите от 15 до 29 години е 14.4%, което е с 3.3 процентни пункта по-ниско спрямо 2014 г.
Заетостта пък нараства до 39.2 на сто, което за поредна година е в синхрон с активния процес на прилагане на мерки и политики от страна на институциите, сочат данните в одобрения доклад, но без да се посочват причините, както и данни каква част от младите хора са заминали да работят в чужбина и дали това не дава отражение за намаляване на безработицата.
За поредна година се отчита увеличаване на броят и капацитетът на постоянните социални услуги за младежи в неравностойно положение, както и размерът на отделните за целта финансови средства. В края на 2015 г. общият брой социални услуги в общността, включително от резидентен тип, е 1223 с капацитет 19 037 места. В сравнение с 2014 г., броят на услугата се е увеличил с 382, а капацитетът е с 1070 места по-голям.
Годишният доклад е изготвен от администрацията на Министерството на младежта и спорта на базата на събрана и анализирана информация, подадена от централните и местни органи на властта, данни от Националния статистически институт, Евростат, както и други национални и международни проучвания, реализирани в отчетния период.
За целите на доклада са използвани данни от национално представително проучване сред младите хора в страната, проведено в рамките на Междинната оценка на въздействието на Национална стратегия за младежта (2010-2020) от агенция ЕСТАТ.
Документът представя информация за социално-икономическото положение на младежите и предприетите мерки за тяхното развитие от страна на държавните институции и местните власти. Информацията покрива деветте основни приоритетни области в Националната стратегия за младежта (2014-2020) и отчита изпълнението и напредъка съобразно 21 ключови индикатора, част от които са заетостта и безработицата при младите хора, напусналите образователната система, професионалното ориентиране и реализация, младите хора в малките населени места и селските райони и др.
Източник: economic.bg
