“Българската кръв е безценна и единствена”, това казва 34-годишния Радослав Андонов, баща на 2-годишно момченце.

Той е собственик на малка фирма във Великобритания, което му позволява да живее нормално. Семейство Андонови използва всяка възможност, за да обиколя страната и да запознае своето дете с нейната история и красота.

Габриела Гаврилова се срещна с Радослав Андонов във Военноморския музей във Варна.

За първи път сме във Военноморския музей във Варна. Не сме от тук, но всяко едно посещение във Варна ще ме води тук. Аз съм от София, живея в Самоков, работя във Великобритания. Но съм българин.

Работил съм 2 години в ресторанта на нос „Калиакра”. Мястото ме накара да го видя не само като историческо, но и като магическо. Мога да твърдя, че Варна и региона са най-красивите места в страната.

Вие вероятно доста често пътувате?

Това, което виждам в света и което е описано като забележителност, няма нищо общо с това, с което разполагаме в България, но не го виждаме и не го оценяваме.

Защото сме свикнали или защото сме „забили нос в земята”?

Първо – защото сме забили нос в земята, второ – защото така сме поставени в тази позиция – болезнена за нас. Трябва младите хора не да бягат, а да останат тук. Само ние можем да извоюваме обратно това райско кътче. В света може всичко да видим, показано е в реклами, в брошури, но няма тази красота, тази живопис, която я има тук. В старо време имаше песни, които ни учеха на патриотизъм. Учех ги до 8 клас. Сега това го няма. Децата ни не се образоват да обичат родината ни, там трябва да се подходи сериозно. Това зависи от младите родители, от бъдещите родители…

Вие сте млад татко. На какво искате да научите своя син?

Синът ми е на 2 години. Искам да запомни силата на българския дух. Историята да познава до перфекционизъм. Моят син се роди в България, въпреки че моят бизнес е във Великобритания. Работя така, че да се издържам, никога не съм искал богатство.

Когато съпругата ми забременя, ние си дойдохме в България, за да се роди тук моя син. Много познати ме упрекваха, защото детето ми ще има повече привилегии в чужбина. Моят син не се продава, българската кръв е безценна и единствена в света.

Кой Ви научи на този патриотизъм?

Научих се сам от загубите, които търпим от 30-тина година насам. От малък търся причините за този упадък, в който живеем. Желанието ми е това да спре, това ме накара да се прибера в България с бременната си съпруга…

Все пак сте успели да направите нещо в една друга държава, което Ви позволява да живеете добре в собствената?

Да. Всяка една стотинка, която заработвам навън навън, влиза в България. Аз преживявам навън, за да мога да оцелея тук. И няма да спра да го правя. Ако някои има план младите хора да бъдат изгонени, ще бъде излъган. Младите хора ще се завърнат, рано или късно. Ще им липсва мястото, на което са създадени и родени.

Често обикаляте страната?

Не спирам. В момента, в който се прибера в страната, аз не спирам. Пътуваме със семейството, когато има възможност – взимаме и бабите и дядовците. И така ще продължавам. Ще образовам детето си на патриотизъм, на истинската история. На това, което зная аз.

Бащите какво трябва да направят?

Ролята на бащата е да съумее да съхрани семейството в любов, тишина, сговор и топлина. Всъщност, семейството го гледа майката, бащата трябва да осигурява пари, за да съхрани семейството. И да бъдат до децата си, за да може да ги възпитаваме на патриотизъм, на любовта към родината и към майката, към всички близки, както и към всички хора, без значение от каква националност са.

Източник: БНР