Галина Михайлова е родена в София през май 1990 г. Учила е в Италианския лицей в Горна баня, след което се премества в спортно училище, за да се развива като професионален тенисист.
Когато е на 19 получава предложение да учи със спортна стипендия в Щатите, но тя предпочита да остане в Европа, за да учи „Политика и международни отношения” в „Роял Хоуоуей” (Royal Holloway, University of London), който е част от групата на 5-те най-престижни лондонски университета.
В момента работи в голяма западна корпорация. Миналата година грабна и короната в конкурса „Мис Свят – България”, като представи страната ни и на конкурса „Мис Свят” във Вашингтон, САЩ. Ето какво интересно ни разказа красавицата от приключенията си зад Океана, както и защо няма да се занимава повече с мода.
– Здравей, Галина. Разкажи ми за началото на световния финал на конкурса в САЩ?
– Кацнах във Вашингтон след един много дълъг полет. Пуснах се в това приключение, без абсолютно никакви очаквания. На другия ден закуската беше точно в 6.30. Доста интересен режим, който ми направи впечатление още от самото начало. Но и това, че всички момичета бяха много дисциплинирани. 6.30 е един доста ранен час, в който едно момиче да стане, за да си направи косата и приготви. Но наистина бях впечатлена, че всички го правеха.
– А какъв беше самият режим?
– Интересен въпрос. По цял ден имахме тренировки за финалния етап, защото там имаше хореография. На самите репетиции беше забранено да се снима, не можеше дори да си държим телефона. Слагахме го настрана, дори не можехме да чатим. Организаторите държаха всичко да е изненада. Освен репетициите имахме и организирано ходене до Ню Йорк, както и други разходки, но като цяло програмата бе доста дисциплинирана.
Нямахме право и да виждаме когото и да било. Разделиха ни на групи, по 40 момичета, като всяка група имаше своя тийм лидер. Даваха ни програмата ден за ден, за да бъде всичко спонтанно.
– Четох някъде, че в такъв тип конкурси не ти дават да излизаш навън сама?
– Абсолютно. Само с персонал на „Мис Свят”, и то само ако искаш да отидеш до аптеката. Имаш организирани излизания, само това. И никога сама.
– Как те караше да се чувстваш това?
– За мен не беше такъв проблем, защото съм бивш спортист и съм свикнала на подобни режими. Естествено, не са ме ограничавали да излизам от хотела, но когато са инвестирани толкова време и пари в подобен конкурс – искаш да се представиш добре.
– Ти сама ли отиде или имаше придружител?
– Съвсем самичка отидох, но в интерес на истината дори да имаше някой с мен, нямаше как да го виждам изобщо.
– А разговори със семейството ти даваха ли ти?
– Да, имахме интернет в хотела. Съвсем свободно можех да се свързвам с близките си. Част от състезанието беше в социалните медии. Трябваше да правим постове за това какво правим.
– Ти трябваше да се представиш със собствено шоу. Какво беше то?
– Да, отидох и подготвих песен
Не съм професионална певица, но те много се зарадваха, че съм се подготвила, тъй като представянето на талант беше единствената част, която не е задължителна за всички. Тази година имаше няколко певици, които пяха уникално. Даже имахме представителка от Хърватия с невероятен глас.
Аз се класирах на финал в категория спорт, което беше голяма гордост за мен. Там трябваше да се направят за време определени неща: коремни преси, тичане, танци, плуване в басейн. Във втори кръг имаше тичане, щафета. За финал се класирахме около 15 човека, като аз бях една от малкото класирали се.
– А самата церемония каква беше?
– Грандиозна. Ние ахнахме още в началото. Много хора ме попитаха дали съм имала очаквания. Отговорът е не. Ние сме малка страна и не съм очаквала да спечеля. Това, за което се гордея, е, че успях да се сприятеля с целия персонал. Дадоха много добра обратна връзка. Зарадваха ми се и казаха, че са впечатлени. Станах много близка с целия персонал, дори успях да проведа приятелски разговор със самата Джулиан Морли. Много вдъхновяваща дама, която е събрала милиони за благотворителност. Направих 120 приятелства от 120 страни.
– Какво мислиш за победителката?
– Победителката е от Пуерто Рико. Много красиво момиче, но съм изненадана. Аз лично имах друга фаворитка – Мис Филипини. Защото тя на всички състезания вземаше челни места. Това по принцип е причина да станеш победителка. Може би всеки си има някакъв фаворит, тя се класира в 5-ицата. Най-важната част на целия конкурс е интервюто. По-скоро двете интервюта. Те са с жури от 6 човека, като на две от тях са различни хората. Ние не знаем как се е представила всяка от нас на своето интервю. Може би момичето от Пуерто Рико ги е впечатлило.
– Доналд Тръмп появи ли се на церемонията?
– Не, Доналд Тръмп не се появи. Най-вероятно е сърдит, че така и не можа да вземе лиценза за „Мис Свят” (смее се). Не знам дали си наясно, но
Тръмп държеше лиценза за “Мис Юнивърс”. Обаче всички говорят, че имал амбиция да вземе и правата за „Мис Свят”, но никога не е имал тази възможност. Предполагам, че е твърде зает с политика и затова не е дошъл.
– Разкажи ми някоя забавна история от престоя ти там?
– Толкова много истории. Една от най-забавните участнички е Мис Мексико. С нея станахме много близки. Тя беше бунтарът на групата. Например, трябваше да правим смешно видео за това как виждаме представянето си на „Мис Свят”. Трябваше да издебнем някои от момичетата, когато стават. Снимахме ги с пижами – как 5 момичета стават и се оправят.
След това ги снимахме вече готови и с рокли. Правехме и други смешни клипчета. Например, тичаме на пътеката във фитнеса и същевременно ядем сладолед или други сладки неща. А там храната наистина беше уникална. Аз бях много учудена и смятах, че повечето момичета ще бъдат на диета. Това не беше така, те си хапваха много и не качваха килограми. Благородно, даже и не особено благородно, им завиждах (смее се). Аз спрях да ям месо и сладки неща, докато бях там.
– След като се върна, как те прие семейството ти?
– Много ми се зарадваха. Те бяха много подкрепящи, не мога, разбира се, напълно да им пресъздам емоцията, която изпитах, но са горди с мен, че успях да се справя толкова добре. Особено като представител на една малка страна, която дори не е купила телевизионни права за това шоу. От своя страна направих, каквото мога, за да представя България добре. Организаторите отбелязаха, че съм една от най-дисциплинираните и отговорни участнички.
– Какво би казала на всички момичета, които ще бъдат следващите представителки на България?
– Бих казала да започнат да се готвят отсега. „Мис Свят” не е конкурс, който ще оцени изцяло вашата външност. Много важно е да имате кауза, да се занимавате с благотворителна дейност и определено да владеете английски език. Имаше кандидатки, които бяха с определено по-ограничено ниво на английски. Те не можеха да се изразят по начина, по който искат, и това затрудни самото им представяне на интервюто.
– С теб сме говорили и друг път, че за теб модата никога не е била основна цел?
– Да, аз никога не съм се занимавала с мода. Една приятелка, бивша моделка, се зае с мен да ми покаже как се ходи, как да се представя. Честно казано на 26 години нямам и амбицията тепърва да се занимавам с мода
Завършила съм „Политика и международни отношения”, така че за мен това е по-важно. Оттук-насетне трябва да наваксам с цялата офис работа, която един месец беше оставена настрана. Благодаря на шефа си и колегите, които бяха разбиращи и ме пуснаха да се впусна в това приключение.
В България никой не отразил представянето й
„Изненадана съм, че в България представянето ми беше много слабо отразено. Имам чувството, че тук се организират прекалено много конкурси без покритие. Тоест конкурси, които не са значими и всяко момиче, което стане победител на някакъв пореден конкурс, се нарича „Мис”. Хората се объркват и се подценява най-значимият – „Мис Свят”. Не знам по какви причини не сме купили телевизионните права, според мен е въпрос на интерес и гледаемост. Една от много малкото страни беше България, която нямаше излъчване на представянето”.
Създала своя фондация
„Моята кауза беше за превенция трафика на хора, като аз започнах с тази подготовка веднага след като ме избраха на българския конкурс. С един приятел, който е адвокат по международно право. Той е американец. Решихме да направим фондация, като избирането ми за „Мис България” помогна да се популяризира тази кауза. Стартирахме с много хубава кампания. Имахме събитие, на което поканихме различни представители на неправителствени организации, съдии, прокурори. Беше дискусия на кръгла маса, която се разви много добре.”
Интервю на Костадин Костов
