Представителите на сирийската опозиция се оттеглиха от мирните преговори в Женева. Решение, което специалният пълномощник на ООН за преговорите по сирийския въпрос окачестви като „дипломатически спектакъл“. Би било хубаво, ако зад това не се криеше и още нещо. Защото представителите на близо 40-те опозиционни групи искат не само да дадат израз на гнева, породен от провала на преговорите. За тях става все по-трудно да обединяват различните групировки, които представляват.

Военното примирие приключи

Военното примирие, на което се основават и преговорите за мир, беше застрашено от самото начало. И все пак: през последните седмици кръвопролитието намаля и страните седнаха на масата за преговори. Същевременно обаче сирийският президент продължава офанзивата си срещу Алепо и Латакия. Той демонстрира ясно, че с руска помощ продължава да търси военна победа, а не такава, постигната посредством преговори. Асад иска най-малкото да заздрави позициите си до такава степен, че накрая да може да се измъкне само с минимални отстъпки.

Това си пролича и от изявите на неговите представители в Женева. Те арогантно охулиха опозицията и не показаха и капчица воля за конструктивни решения. Те игнорираха исканията на опозиционните групировки за освобождаване на затворниците и хуманитарна помощ за обсадените градове, нито пък пожелаха да преговарят за бъдещето на президента Асад. Последните псевдоизбори в Дамаск бяха фарс и предложението за съставяне на „Правителство на националното единство“ е чиста обида – ако в него освен Асад влязат само подбрани представители на политическите му приятели.

Когато през март руският президент Путин неочаквано изтегли голяма част от своите войски и тежки оръжия от Сирия, по всичко изглеждаше, че конфликтът може да бъде решен скоро. Като че ли господарят на Кремъл предложи на васала си в Дамаск да прекрати кървавата гражданска война. Няколко седмици по-късно обаче надеждите отново рухнаха. Асад отстоява твърдо позицията си и кървавата баня продължава.

Барбара Везел

Никой не знае какво иска Русия

Същевременно за опозицията мирът с Асад изглежда невъзможен. Твърде много опозиционери вече загинаха в борбата срещу диктатора. А две от големите опозиционни милиции отново призоваха към въоръжена борба, тъй като военното примирие вече на практика не съществува. Патовата ситуация може да бъде решена само с интервенция от Москва. Но никой не знае какво иска президентът Путин. Военна победа на Асад? Разделяне на страната или мирни преговори, зависещи от условията, които той поставя?

При това положение преговорите в Женева са обречени на провал. Специалният пълномощник на ООН Стафан де Мистура иска да продължи разговорите, но той няма партньори за тях. Краят на преговорите би могъл да бъде предотвратен единствено от обща задкулисна интервенция на световните сили. Между другото вече се говори и за план „Б“. Кадрите на опозиционни бойци с ракети за противовъздушна отбрана подсилват слуховете, че САЩ са готови да изравнят неравновесието във въоръжението на силите. А това ще отвори пътя за по-нататъшно проливане на кръв. Сирия ще затъне още по-дълбоко в бездната и войната ще превърне още стотици хиляди души в бежанци. Вината за това носят Асад и неговите поддръжници, а ключът за решаване на конфликта е в Москва. Ако сега ни се наложи да окачествим като провален и този трети рунд на мирните преговори, то надеждите за мир в Сирия съвсем ще се изпарят.