България не може да получи газ от Азербайджан преди 2020 г. България ще получи азербайджански природен газ най-рано през 2020 г., а интерконекторът Гърция-България /IGB/ ще бъде готов в края на 2019 г. Това съобщиха за БГНЕС от министерството на енергетиката.
На 22 и 23 февруари в Баку ще се проведе среща на Консултативния съвет на Южния газов коридор. На нея България ще бъде представена от министъра на енергетиката Николай Павлов. Този проект има важно значение за доставките на азербайджанско „синьо гориво“ за нашата страна.
Възможно ли е газът от Каспийско море да дойде у нас преди 2020 г.? “Най-реалистично би било първите обеми азербайджански природен газ да се получат у нас през 2020 г, след влизането в експлоатация на интерконектора с Гърция – IGB. Както е известно, „Булгаргаз“ ЕАД има подписан дългосрочен договор със SOCAR за доставка на 1 млрд. куб. м/год. от находището Шах Дениз 2.
На практика азербайджанският газ ще покрива около ¼ от потреблението на България след 2020 г., което представлява сериозен дял и реална диверсификация на източника и маршрута на газовите доставки за страната ни”, заявяват от българското министерство на енергетиката в отговор на въпрос на БГНЕС кога най-рано може да се очаква азербайджанския газ у нас. България не може да достави по-рано синьо гориво от каспийската държава, както обещаваха редица политици, по обективни причини.
На първо място, това не може да се осъществи по-рано, защото нито един от интерконекторите – с Гърция или с Турция – не е пуснат в експлоатация. Същото се отнася и до газопровода TANAP, чиито мажоритарен собственик е SOCAR и който също не е завършен.
„В момента трудно би се постигнала конкурентна цена на природния газ от ранни доставки от SOCAR. Причината за това е изключително сложната и скъпа логистика и все още неизградения газопровод TANAP в Турция и интерконектора ни с Гърция – IGB“, заявяват от МЕ и добавят:
„Независимо от това „Булгаргаз“ ЕАД продължава да следи пазарната ситуация и, след пуска на TANAP и на IGB, би могъл да обсъди със SOCAR осъществяването на определени обеми от по-ранни доставки, извън обемите по договора с Шах Дениз“.
Ключов проект за доставката на азербайджанския природен газ до нашата страна е интерконекторът IGB. Проектът има основна роля за развитие на Южния газов коридор.
Той е признат за проект от общ интерес за Европейския съюз и е включен сред приоритетните проекти в Групата на високо равнище в рамките на инициативата за газова свързаност на Централна и Югоизточна Европа.
На 30 ноември 2016 г. приключи втората обвързваща фаза на пазарния тест за разпределение на капацитета на газопровода IGB.
От министерството на енергетиката са удовлетворени от резултатите на пазарния тест, тъй като показва повишена ангажираност на пазарните участници. “В рамките на теста бяха получени пет обвързващи заявки за дългосрочен капацитет в общ размер 1.57 млрд. куб.м. годишно, което надхвърля половината от планирания капацитет на газопровода”, уточняват от МЕ.
В съответствие със своите задължения, дружеството ICGB ще продължи да създава условия за достъп на търговците до капацитета на газопровода, както и равно и недискриминационно третиране на всички настоящи и бъдещи партньори. “IGB има висока степен на проектна готовност. Тръбата трябва да бъде въведена в експлоатация в края на 2019 г.”, подчертават от МЕ.
Терминалът в Александруполис ще играе допълваща роля Проектът за изграждане на терминал за втечнен природен газ до Александруполис е включен във втория списък с Проекти от общ интерес за ЕС по Регламент 347/2013 и е условно приоритетен проект в рамките на Инициативата за газова междусистемна свързаност в Централна източна и Югоизточна Европа.
„Българската страна разглежда този проект като допълващ газовата връзка с Гърция, тъй като той е един от източниците на газ за запълване на капацитета на интерконектора“, заявяват от МЕ.
Капацитетът на съоръжението (вкл. 28 км офшорен газопровод под морето и оншорен газопровод на сушата) ще бъде 6,1 млрд. куб.м природен газ на година. Ще има връзка с мрежата на DESFA, като операторът ще изгради газоизмервателна и газорегулираща станция. Ще има възможност за свързване и с TAP, тъй като трасето на Трансадриатическия газопровод преминава наблизо.
Разстоянието до Комотини, където е началото на IGB, е 55 км. „Терминалът ще има достатъчен капацитет за изпращане на обеми газ на запад и север, с възможност и за пренос на изток – към Турция. Той ще осигури ново трасе за доставки към България посредством IGB. Ще даде възможност и за ново ценообразуване, тъй като има множество източници на втечнен природен газ, вкл. САЩ“, заявяват от МЕ.
Министър Павлов ще посети Баку на 22-23 февруари за разговори относно Южния газов коридор. / БГНЕС Организатор на проекта за офшорен плаващ LNG терминал край град Александруполис е Gas Trade. Като акционер в проекта с дял от 20% през декември 2016 г. се е присъединила компанията GasLog Ltd. – водеща компания в областта на корабната индустрия за втечнен природен газ.
Планира се привличането и на други акционери в проектната компания. Сформирана е работна група между БЕХ ЕАД и Gas Trade, с участие на представители на МС и МЕ, която трябва да изясни параметрите на проекта и дела, с който България би могла да участва в разработването и експлоатирането на терминала.
Южния газов коридор и неговото значение Концепцията за Южен газов коридор е стратегическа инициатива на Европейския съюз, насочена към повишаване на сигурността и диверсификация на доставките на енергийни суровини, която възниква в отговор на повишените тревоги за енергийна сигурност на ЕС след първата руско-украинска газова криза през 2006.
Южен газов коридор се появява с публикуването на „Втория стратегически енергиен преглед – План за действие на ЕС за енергийна сигурност и солидарност“ на Европейската комисия като приоритетна инфраструктурна инициатива на Общността, целяща осигуряване на доставки на природен газ от източници в района на Каспийско море и Близкия изток, които биха могли потенциално да задоволяват значителна част от потребностите в ЕС.
Осъществяването на инициативата предполага, че държавите-членки следва да работят съвместно със съответните страни-доставчици, по-специално с партньори като Азербайджан, Туркменистан, Иран, Ирак, Ливан, Сирия и Йордания за постигане на твърди ангажименти за доставка на природен газ и изграждане на газопроводи, необходими за всички стадии на разработването на Южния газов коридор.
Двата газопровода TAP (Трансадриатически газопровод) и TANAP (Трансанадолски газопровод) са част от Южния газов коридор. Азербайджан – страната, която е силно заинтересована от реализацията на европейската инициатива, през 2011 г. напълно подкрепи изграждането на Южния газов коридор и направи концепция за собствен инфраструктурен проект за пренос на добивания природен газ от Шах Дениз II за Турция (TANAP).
TANAP е двустранен проект между Азербайджан и Турция. ТАР е продължението на TANAP в западно направление и попълва липсващо звено между TANAP и европейския пазар. Маршрутът на TAP е планиран така, че да позволява разнообразни и икономически ефективни опции за свързване със съществуващи и потенциални отклонения към съседни газопреносни системи. TAP ще бъде присъединен към TANAP на турско-гръцката граница и ще преминава през Гърция, Албания, Адриатическо море и в крайната си точка ще достигне до южната част на Италия.
Съгласно първоначално обявената перспектива по него ще се пренасят 10 млрд. куб. м. газ годишно. През март 2016 г. ЕК подкрепи изграждането на ТАР и потвърди, че той отговаря на всички правила за свободна конкуренция в ЕС и значително ще подобри енергийната сигурност. Планирано е първите обеми природен газ да бъдат транспортирани най-рано в края на 2019 г. LNG терминал край Александруполис ще допълва газовата връзка с Гърция.
За нашата страна ключов за доставките на природен газ от находището „Шах Дениз II” е съществуващият газопровод между България и Гърция (Кулата-Сидирокастро), който от 1 януари 2014 г., в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) 994/2010, осигурява възможност за пренос на газ в посока България. Най-големите предизвикателства пред нас за реализирането на Южния газов коридор са свързани с изграждането на двата т.нар. „южни“ интерконектора: 1. България – Гърция (IGB), предвид намеренията за свързване между TAP и IGB в близост до гр. Комотини, Гърция.
През 2013 г. общественият доставчик „Булгаргаз” ЕАД и консорциумът Шах Дениз сключиха предварителен договор за доставката на 1 млрд. куб. м. газ годишно за срок от 25 години. Клаузите на контракта се задействат след подписаното на 17.12.2013 г. окончателно инвестиционно решение за втората фаза от разработването на находището „Шах Дениз II” в Каспийско море. 2. Турция-България (ITB).
Проектът е включен в приоритетния Южен газов коридор, съгласно Регламент (ЕС) № 347/2013 относно указания за трансевропеската енергийна инфраструктура. ITB е проект за развитие на междусистемната свързаност на газопреносните мрежи на „Булгартрансгаз” ЕАД (България) и „Боташ“ (Турция), чрез който да се осигури възможност за диверсификация на източниците на природен газ, за да се повиши сигурността на доставките в региона и развитието на конкуренцията. ITB ще допринесе за реализацията на Южния газов коридор.
Проектът е ключов по отношение сигурността и диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ към/през България и региона. ITB може да осигури достъп до всички настоящи и бъдещи входни точки и източници на Турция – азербайджански, ирански и друг природен газ, както и LNG спот доставки от съществуващите терминали в Турция.
Със завършеното през 2016 г. предпроектно проучване е определен най-подходящият вариант на трасе на българска територия с технологични площадки, технологична схема и основно оборудване за ITB.
