Дани Атанасова е 29-годишна варненка, на която съвсем скоро предстои да стане майка. Нейната бременност обаче е определена като рискова и тя няколко пъти е получавала паник атаки – състояние, неприятно за всеки, а още повече за бременна в 7-мия месец жена.

Около 10 часа сутринта на 7-ми декември Дани получава пристъп, става и много лошо, при което звъни на тел. 112, с надежда да получи помощ. По това време младата жена е сама в къщи и няма друг избор, освен веднага да се обърне към медиците. Личната и лекарка в този ден приема пациенти едва след 14:00 часа следобед.

И така Дани влиза в ситуация, при която се запитва за какво точно са положили клетва родните медици.

„Явно не за спасяване на човешки живот!“, категорична е жената.

Тя разказа, че дежурните на тел. 112 са реагирали адекватно като веднага я свързали със Спешен център. Оттам обаче Дани получила съвсем различно отношение.

„Задават ми въпрос какво ми има, на който отговарям, че съм бременна в края на 7 месец и получавам “паник атака”.

Последва отново въпрос от отсрещната страна “Ама вие как разбрахте?”, на който въпрос отговарям , че преди години ми се е случвало и знам какво е. Въпросната г-жа така “мило” тръгва да ми обяснява, като започва и да повишава тон , че нямало как да пратят линейка, защото съм била бременна и нямали какво да направят, след което последва нов въпрос с тон:”

Вие искате да навредите на бебето си ли -трябва да се справите сама!“. След което затворих телефона. Викам си такси до ДКЦ3, да търся някой лекар , който да ме види и да ми направи кардиограма. Отново възмущение!!! Връщат ме от кабинети, да съм чакала да стане 14:00,за да отида при личната си лекарка. Но не се отказвам, влизам във втори, трети кабинет, където ми говорят как трябвало да си платя.

Казвам им: Добре не ме интересува, искам просто някой да ме прегледа. Отново връщане. АГ да ме прегледала, сигурно АГ трябва да ми направи кардиограма… Тръгнах си.

Та питам се това ли е родната ни медицина , на която ние трябва да разчитаме?! Това ли отношение трябва да получаваме като платци?!“

Това е само един от многото случаи на проявена от медици незаинтересованост, за която споделят варненци от различни възрастови групи.