Процесът срещу двамата на първа инстанция пък продължи няколко години, като през 2015 г. Софийски градски съд постанови 4 години и 10 месеца затвор за Радослав Кирчев и 13 години за Александър Георгиев.

Радослав получава толкова ниска присъда, защото по време на извършване на престъплението е бил непълнолетен.

Върховният касационен съд потвърди вината, но намали присъдите на двамата младежи, които преди 10 години убиха по особено жесток начин студента по медицина Михаил Стоянов в Борисовата градина.

Мотивите за намаляването на присъдите все още не са известни, но служители на Съдебна охрана вече са задържали двамата убийци и са ги конвоирали до затвора.

На 30 септември 2008 г. около 21:30 ч. Михаил Стоянов напуска дома си в кв. „Младост 3“ в София. Казва на майка си, Христина Стоянова, че иска малко да си почине от четенето за държавния изпит и че скоро ще се прибере. Носи дънки, зелена фланелка с дълги ръкави, жилетка в сиво и бяло, бежово-оранжеви спортни обувки и сиви чорапи.

Според версията на прокуратурата малко по-късно същата вечер на алея в Борисовата градина се засича с група от няколко момчета, в която са Радослав Кирчев с прякор Рацата (по това време на 17 г.) и Александър Георгиев с прякор Джи.

При разминаването единият се нахвърля върху него и почва да го удря по лицето, главата и гърдите. Друг го хваща с ръце за лицето и го притиска. В мелето внезапно се чува прищракване — от счупване на подезичната кост. Върху Стоянов е нанесен тежък побой — ритат го, душат го, скачат върху него. Студентът не оказва съпротива, една си поема дъх, припада. Биячите го зарязват на алеята срещу спирката на „Ропотамо“. Преди да изчезнат Георгиев го обръща и пребърква джобовете на панталона му. Задига телефон „Нокия“, който по-късно го издава.

Трупът на Михаил е открит на 30 метра навътре в парка. Студентът умира от задушаване (механична асфикция).

След убийството Кирчев се похвалил, че заедно с Георгиев са налагали Стоянов. Според разследващите той дори разказал пред свидетел как вратът на младежа „изщракал“.

Георгиев също проговорил. Първо питал свой приятел какво ще стане, ако е убил някого или е съучастник в убийство. После му разказал за случилото се в парка, споменал и за откраднатия мобилен телефон.

До обвиняване на Корчев и Георгиев от страна на разследващите се стига, след като единият използвал телефона на Стоянов около 50 дни след нападението. После Георгиев склонявал свой приятел да каже, че е купил телефона от друг. Разпити на свидетели и проверки на местата, където е ползван телефонът, обаче, сочат противното. При огледа на мястото на убийството са намерени косми, ключове, монети и червено гребенче. Под ноктите на Михаил Стоянов е открита кръв.

Прокуратурата повдига обвинение за убийството, извършено по хулигански подбуди. Според обвинението нападателите решили, че студентът им прилича на гей, и затова му се нахвърлили. Един от групата след убийството обяснявал, че в парка имало много презервативи и той и приятелите му се дразнели. Смятали, че са от хомосексуални, които „цапали парка“. Защитата на уличените твърди, че по делото няма данни убийството да е извършено по хомофобски подбуди.

Версията, че Кирчев и Георгиев са имали съучастник, обаче остава. Кръвта под ноктите на Мишо не е на обвиняемите. Първоначално има и трети обвиняем, но разследването срещу него е прекратено.

Радослав и Александър са задържани на 2 юни 2010 г. Разследването се проточва и съдът го пуска под гаранция.

Христина Стоянова, посочва пред медии, че забавянето на досъдебното производство е резултат от множество искания на обвиняемите за промяна на мярката им за неотклонение:

„Постоянно искаха да ги пуснат от ареста и така бавеха делото“.

В края на месец октомври 2013 г. се провеждат първите съдебни заседания по делото. Пледоариите по делото са насрочени за 15 юли 2014 г.

На 21 май 2013 г. Български хелзинкски комитет за втори път отправя искане до главния прокурор, вече Сотир Цацаров, делото за убийството да бъде поставено под специален надзор.

Пред разследващите задържаните заявяват, че са участвали в група от петима, която е „прочиствала“ парка от гей мъже. Разследващите получават данни за поне още десет нападения, по които се търсят доказателства.

По-късно пред медиите майката на Михаил, Христина Стоянова, посочва, че не знае дали синът ѝ е бил със сигурност гей или не.

На 4 май 2012 г. е организиран граждански протест срещу бавното правосъдие по случая на Михаил, тъй като по това време разследването още не е приключило, а изтича определеният по закон двугодишен срок, в който заподозрени могат да бъдат задържани с мярка за неотклонение без да им бъде повдигнато обвинение.

Разследването приключва на 28 май 2012, но до четвъртата годишнина от смъртта на Михаил на 30 септември няма внесен обвинителен акт срещу заподозрените.

Това става повод неправителствени организации да подемат международна кампания с искане за правосъдие в разумен срок и за включване на сексуалната ориентация като признат от Наказателния кодекс признак, на основата на който се извършват престъпления от омраза.