fbpx

Мъжът ми ни изостави заради тежката диагноза на сина ни

Може да ви прозвучи странно, но поводът за неприятното раздялата, беше болестта на тримесечния ни син.

Дани се роди преждевременно в осмия месец от бременността ми. За съжаление детето ми страдаше от хипоксия. От болницата ни изписаха със съмнения за страшна и тежка диагноза – детска церебрална парализа.

Година по-късно лекарите я потвърдиха. И двамата не бяхме готови да се борим с ужасната болест. Първородният ни син се роди напълно здрав, а сега незнайно защо Бог ни изпращаше подобно изпитание.

Въпреки това, не се поддадох на скръбта и веднага започнах да търся помощ от различни лекари. Имаше и такива, които цинично ми заявиха, че Дани е обречен доживот да страда и няма смисъл да търся лечение.

Първоначално Николай, съпругът ми, ми оказваше подкрепа, но с времето престана да участва в живота ни. Все по-късно се прибираше у дома и рядко обръщаше внимание на синовете ни.

Една вечер си дойде по-рано от обикновено. Седна на дивана, наля си чаша бира и каза, че трябва да поговорим. В душата ми се надигна смут: усещах, че нищо добро няма да излезе от този разговор. Оказах се права.

Срамувайки се да ме погледне в очите, Николай заяви, че има любовница и иска да живее с нея. Не казах нищо, нямаше смисъл да правя скандали. Още същата вечер мъжът ми си събра багажа и ни напусна.

Изминаха две години. Само аз си знам какви мъки и лишения изтърпях, за да отгледам като самотна майка двете си деца, едното от което е в тежко здравословно състояние.

Николай плащаше издръжка, но никога не дойде да види момчетата. Понякога, когато му звънях по телефона, любовницата му вдигаше и с крясъци ми нареждаше да спра да звъня. Веднъж дойде у дома и нагло ми заяви, че аз и синовете ми нямаме място в живота му.

„Здравите жени раждат здрави деца, скоро и аз ще родя здраво дете, затова спри да го търсиш!“ Много плаках след тези жестоки думи. По-късно дочух, че разправяла пред познати, че Николай си тръгнал, защото не искал да се грижи за болния си син.

След няколко месеца мъжът ми се върна и разкаяно ме помоли за прошка. Простих му, но единствено заради момчетата.

Не беше изминала и седмица от завръщането му, когато бившата му любовница цъфна у дома. За разлика от предишните пъти, сега не изглеждаше наперена, а бледа и отслабнала. Може би нямаше да я изслушам, ако жената не се разплака с глас.

Оказа се, че наскоро е родила и дъщеря ѝ е със същата диагноза, като моя син. Бях толкова объркана, че не знаех какво да отговоря. Изведнъж тя ме погледна с надежда и внезапно рухна на колене:

„Моля те, не го отделяй от нас. Нямам си никой на този свят и не мога сама да се справя с дъщеря си.“

Мълчаливо се прибрах. Багажът на съпругът ми стоеше в спалнята, все още неразопакован. Същата вечер го помолих да си тръгне завинаги. В живота ми няма място за мъж, който за втори път изоставя болното си дете. Нека си върви.

Изминаха години. Не знам нищо за Николай, но с бившата му любовница поддържаме връзка. Все пак децата ни са брат и сестра.

Още статии в тази категория
Коментари
Зареждане...

Моля, споделете статията, за да може тя да достигне до повече хора!

Благодарим ви!!!
x