Масовото убийство от миналата седмица в гимназия в Тексас с десет жертви беше просто поредното в малко градче или предградие.

От всички десет най-кървави стрелби с огнестрелно оръжие в американски училища само една е била в населено място с под 75 000 жители, а останалите в огромната си част са в градове с население под 50 000 души.

На пръв поглед това са идилични места, където да израснеш: ниски равнища на престъпност, добри училища и усещане за общност, където сякаш всеки си знае името. Но точно тези особености, според експерти, обясняват защо малките и отдалечени градчета и предградия са хранителна среда за появата на поредния училищен стрелец.

„По ирония на съдбата точно хората в малките градчета и предградията са онези, които смятат, че е възможно да се случи точно в тяхното населено място. И действително, точно това са местата, където се случва“, каза Питър Лангман. Той е психолог, който от години изследва стрелбите в училищата и поддържа база данни за насилието с огнестрелно оръжие в САЩ и чужбина. „Хората са склонни да свързват насилието с големите градове, а не толкова с малките градчета, но този вид насилие е свързан тъкмо с малките градчета на Америка.“

Според експерти това явление се дължи на различни фактори, сред които лесният достъп до огнестрелни оръжия и ефектът от подражаването сред проблемните юноши в предградията и малките градчета, които копират взаимно поведението си. Вината се хвърля и на натиска на живота в малкия град, където за потиснатите тийнейджъри е по-трудно да се приспособят.

„Казват, че в малките градчета в Америка всеки познава всекиго, и това е добре, с изключение на случаите, когато не искаш всеки да знае какво става с теб“, каза преподавателят в Североизточния университет в Бостън Джеймс Алън Фокс, който от десетилетия изследва масовите убийства. „Ако нещата в живота ти не вървят, ако си допуснал някаква грешка в житейски план или някой ти е направил нещо лошо, или някое момиче те е зарязало, всеки знае. Така че е много по-трудно да се избавиш от това.“

„Докато в големия град, това, че никой не ти знае името, може да е нещо положително“, добави Фокс. „Няма го онова усещане, че всеки знае през какво преминаваш. Малкият град си има своите предимства заради усещането за сплотеност и общност, но понякога това може да е нож с две остриета.“

Градчето Паркленд, във Флорида, където през февруари бивш ученик застреля 17 души в гимназия, съвсем наскоро преди това било избрано за най-безопасното населено място в щата. Нютаун, в Кънектикът, където стрелба през 2012 г. в начално училище „Санди Хук“ отне живота на 20 деца и шестима възрастни, е класически град в Нова Англия, който на пръв поглед изглежда като друга вселена в сравнение с престъпността и проблемите в съседния Бриджпорт, един от най-големите градове в щата.

Трагедията в гимназията в Колумбайн се разигра в предградие на Денвър, а масовото убийство във Вирджинския политехнически институт стана в университетски град с население от около 40 000 души. Стрелбата от миналата седмица беше извършена в 13-хилядно градче на около 40 км югоизточно от Хюстън.

Широкото разпространение на масовите убийства в по-малките градове силно се различава от обстановката в големите като Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис. Те имат строги закони за огнестрелните оръжия и свои проблеми с насилието с тези оръжия на улицата, но масовите убийства в училищата им са рядкост.

През 80-те и 90-те години на миналия век в градските райони бе подета кампания училищата да станат по-защитени от насилието заради наркотиците и бандите и бяха предприети стъпки, например, на входовете да бъдат поставени металдетектори. Непосредствено след последните масови убийства републиканците, подкрепящи правото на притежание на огнестрелно оръжие, както и Националната асоциация на притежателите на огнестрелно оръжие, излязоха с предложения именно в тази насока.

Някои експерти по сигурността в училищата и психолози, както и хора, изследващи от десетилетия масовите убийства, изразяват мнение, че проектирането на училищните сгради (така, че да осигуряват защита от стрелби) и реториката за въоръжаване на учителите представлява опростенчески подход, който не засяга същината на въпроса за превенцията.

Макар и учениците често да имат усещането, че техен съученик може да планира подобно нападение, или да знаят, че някой е проблемен, в по-малките градчета е възможно те да са по-малко склонни да кажат на другите за това. Те се познават добре, ходят си на гости, а семействата им може да имат общ бизнес, заяви Лангман, директор на уебсайта „Стрелци в училище“ (schoolshooters.info).

„Най-добрата превенция е да бъдат хванати от рано, още преди да са се появили с оръжие в ръка, вместо да се правят опити да бъдат затруднени в момента, когато вече ще са дошли в сградата с оръжието“, каза той.

Не може да се пренебрегва и въпросът за подражанието – и в каква степен това може да е определящо за типовете населени места, където има стрелби в училища.

„Всички те са бели момчета в юношеска възраст в малки градчета или отдалечени райони, защото се самоидентифицират с други бели момчета в юношеска възраст в малки градчета или отдалечени райони. Докато ако говорим за чернокожите хлапета в Бронкс или по улиците на Чикаго, това не е техният свят. Те си имат съвсем други проблеми, с които да се заемат“, заяви Фокс.