„В дни като тези човек изпитва нова любов. Любов към отечеството. И иска да остане тук на всяка цена, напук на всичко“, казва Долорес Попович, която всеки ден участва в протестите в Скопие. Дълго време тя е била скептична към протестите, защото мислела, че те не могат да променят нищо. И после собствената й позиция изведнъж се променя.

Миналата година ученици и студенти протестираха по улиците на Скопие срещу правителствената политика в сферата на образованието. Тогава студентката по актьорско майсторство Долорес Попович не участва в протестите. Сега обаче, като вижда толкова много млади хора да протестират срещу политическия истаблишмънт, си казва: „След като 18-годишни деца могат да протестират, защо да не мога и аз?“ Оттогава насам Долорес не пропуска нито един протест в центъра на Скопие.Тя демонстрира рамо да рамо с онези, които се борят за бъдещето си.

Долорес Попович не иска пасивно да гледа как съсипват страната й

Борба срещу безперспективността

Младите хора искат работа, перспективи и шансове за всички. Те искат една стабилна държава, каквато сега не съществува. „Боря се за промяна. Македония такава, каквато е сега, не предлага никакво бъдеще. Няма значение кой за какво е учил, назначенията се извършват само с партийна книжка. Отказвам да бъда поданик някому. Не виждам друга алтернатива, освен протестите“, казва 22-годишният студент по информатика Дарко Малиновски в разговор с Дойче веле. Той е убеден, че гражданите могат да предизвикат промяната. Само трябва масово да протестират. „Протестите и натискът ще доведет до желания успех“, смята той. И не мисли да напусне страната, както правят много негови връстници: „Това не може да бъде опция!“

Дарко Малиновски: „Емиграцията не е опция!“

„Продължена младост“

Македония при това не е твърде дружелюбна към младежите. Държавата не се грижи за тях, казва директорката на младежкия образователен форум Дона Костуранова. „Незаинтересоваността на държавата изостря проблема и младежите са една от най-силно маргинализираните групи в обществото“, казва тя. Младежката безработица достига 50 процента. Към нея са прибавят и несигурните трудови условия и бедността. „Затова страдаме и от синдрома на „продължената младост“. Македонецът на 29 години все още е студент, живее в дома на родителите си и обикновено няма работа. Това води до апатия, социално маргинализиране и най-вече до емиграция“, казва тя.

Джорджи: в Македония няма бъдеще

Бъдещето е другаде

33-годишният Джорджи също възнамерява да напусне страната. От десет години преживява от работа на парче. Дошло му е до гуша. „Годините минават и нищо не се променя. Защо трябва да живея в страна, където нямам никаква перспектива? Вече не смея да кроя каквито и да било планове за бъдещето. В края на тунела винаги има и светлина, но аз нямам време за губене“, казва той. Въпреки че вече се подготвя да емигрира, Джорджи участва всеки ден в протестите. Пъстрата революция срещу управляващите вероятно е спасителната сламка и последната му надежда. Също както и за Долорес Попович. Тя продължава да протестира всеки ден под мотото, което е изписано на един плакат в центъра на Скопие: „Протестирай, за да не емигрираш!“