Популярният американски блогър Мишел Комбс разказва за това как стереотипите ни тровят живота и бонусите, като възрастта ни дава
Да остаряваш е яко
През половината ми живот се борех с остаряването и то победи. Защо загубих цялото това време? Защо веднага не признах поражението си и не се опитах просто да живея? Не зная.
Сега съм на 52, но се чувствам на 30. Не, не съм полудяла, виждам бръчките си и пигментите петна, но говоря за вътрешното си състояние, това на душата. Изглеждам на 50, но по душа съм на 30. Край. Точка. Да, не съм боец и не разбирам защо това е лошо.
Освен това съм прекалено стара, за да:
1. Мълча
Ако искам да кажа нещо – говоря и не се страхувам дали ще ме разберат правилно. Това е техен проблем, не мой. И ако някой се е отнесъл зле към мен, той си го получава, защото в света има грубияни и те трябва да бъдат поставяни на място!
2. Да се притеснявам за това как изглеждам
Мъжът ми предложи да закусим навън. Започнах да се приготвям и установих, че ми е свършил сухият шампоан, а дънките ми са носени вече два пъти. Три години по-рано щях да откажа да изляза в този вид, но сега си казах: По дяволите, любимият ме кани на закуска, какво значение има дали съм си измила косата. Видял ме е сутринта и иска да пием кафе заедно. Не ми пука как ще ме гледат хората от съседната маса. И да, няма да си изгладя тениската, тя е чиста. Това е достатъчно.
3. Да имам слабости
Това не са слабости, това са моите желания и ги реализирам!
4. Да нося неудобни обувки
Това са обувки и на мен трябва да ми е удобно и не ми пука, че наранявам нечии естетични чувства.
5. Да се извинявам за кочината
Извинете, да сте ме наемали, за да поддържам този дом чист? Независимо, че това е МОЯТ дом. Нямах настроение и не ми се чистеше – вас това какво ви интересува?
6. Да събирам тълпи приятели
Защото не мога да поканя Мими, без да извикам Христо, а Иван – без да си спомня за Лаура. Ако искам да видя Мими, се обаждам на Мими и приемам отказа ѝ съвсем нормално, ако с Христо й е по-весело.
7. Да трупам боклуци
Махнах от речника си фразата „А ако ми потрябва….“. Ако сега не зная за какво ми е тази вещ, тя отива в кофата за боклук.
8. Да бъда оптимист
Не, не във всеки има нещо хубаво. Някои хора са лайна от върха на пръстите на крака си до главата и аз няма да загубя нито секунда от времето си, за да търся нещо добро в тази торба с лайна.
Прекалено стара съм за много неща и съм много щастлива, че успях да го осъзная преди да ми треснат каменната плоча на главата с надпис: „Тук лежи Мишел. Тя цял живот живя така, както не искаше и умря нещастна“.
