Невена Иванова търси истината за починалото си новородено бебе, тъй като има съмнение за некоректно проследяване на бременността, довело до смъртта на плода в седмия месец. Иванова е подала сигнал в прокуратурата по случая, съобщава Информационна агенция „Черно море“.

Жената разказва, че се е наложило спешно родоразрешаване с животоспасяващо цезарово сечение, приключило със запазване на детеродните й способности. По думите на Невена Иванова е допусната лекарска грешка и бременността е била проследена немарливо.

Злополучното „мъртво раждане“, третирано като „терапевтичен аборт“ на „абортивен плод“, става по време на коледните празници през 2014 г.

„Мисля, че казусът е много сложен и сериозен. Надявам се да бъде образувано досъдебно производство, предвид предположенията ми, че има извършено престъпление от „общ характер“, споделя Иванова, която е действащ юрист.

Лекарката, която проследяваше бременността ми, нито констатира, нито ме уведоми, че има проблем с протичането на бременността ми, добавя тя.

„Сама разбрах, че имам проблем и сама тръгнах да обикалям по лекари в цяла България и тогава се потвърдиха съмненията ми, че бременността ми не протича нормално. Загубих много и ценно време в лутане и събиране на лекарски предположения, вследствие на което уморихме едно здраво бебе в 27 гестационна седмица, а мен ме спасяваха от животозастрашаващ ХЕЛП синдром“, разказва Невена.

От направената аутопсия и ДНК анализ на бебето станало ясно, че плодът не е с генетична аномалия, както твърдяла лекарката, водеща консултациите.

„Дори ми беше казала да изчакам да умре, за да могат да имат право да го извадят“, допълва жената.

Невена сега има живо и здраво дете, което износила с трудности – има второ направено секцио за година и пет месеца.

На 15 септември т.г. Върховният административен съд предстои да се произнесе окончателно около казуса, касаещ разликата между мъртво раждане и аборт, и гестационната възраст и/или грамаж, които трябва да са налице, за да може за едно бебе да бъдат положени усилия за спасяването му в България.

Очаква се с надежда да заработят и промените в Закона за гражданската регистрация и други нормативни актове във връзка с погребването на мъртвородени бебета, които нямат ЕГН и които в България се възприемат като биологичен отпадък, подлежащ на екарисаж.

„Ясно ми е, че водя предварително загубена битка срещу вечно задружната лекарска гилдия, но съм готова да се боря докъдето ми позволят разследващите органи“, допълва Невена.

Ако имах правилно проследяване на бременността и констатиран проблем, за който да ми е съобщено, бебето ми можеше да бъде спасено или бременността ми да бъде прекъсната много по-рано, завършва майката.

По публикацията работи: Василия Пейчева