Дребничка, облечена в сари със сини кантове, с набраздено от бръчки лица и с усмивка, тя се придвижва сред боледуващите и умиращите, с милувка тук, с лъжица храна там.
В продължение на половин век Майка Тереза отдаваше обич, подкрепа и достойнство на „нежеланите, необичаните и лишените от грижи“ в своя дом в Колката и по други места в света. За мнозината, до чийто живот се е докоснала, Майка Тереза бе жива светица далеч преди Ватиканът да я признае за такава. „Най-самотните, най-окаяните и умиращите получаваха от нейните ръце утеха без снизхождение, основана на преклонението пред човека“, заяви през 1979 г. Нобеловият комитет, когато я удостояваше с Нобеловата награда за мир.
Дълго е пътуването на Агнес Гонджа Бояджиу, родена на 26 август 1910 г. в Скопие в богато албанско семейство. Баща й умира, когато тя е на осем години, оставяйки семейството във финансови затруднения. До навършването на 12 години Агнес вече знае, че иска да служи на Бога и бедните. На осемнайсет се присъединява към Сестрите от Лорето – ирландска общност от монахини с мисии в Индия, – и приема името Тереза, по името на френската светица Тереза от Лизио.
През 1929 се премества от Дъблин в Индия, където преподава в девическо училище в Калкута (днес – Колката), управлявано от Лоретинския орден. По улиците извън стените на манастира, тя всекидневно вижда болни и мизерстващи хора, които няма къде да отидат и няма кой да се грижи за тях. През 1946 г. по време на пътуване с влак за ежегодното си усамотение в планинския град Дарждилинг Майка Тереза чува гласа на Бога, която я приканва да се възсъедини с Исус, като помага на бедните и разпространява любовта му. Ватиканът й разрешава да напусне ордена и през 1947 г. тя основава първото си училище в копторите в Колката.
През 1950 г. Майка Тереза получава разрешение да открие свой орден в Колката – Мисионерки на милосърдието – със задачата да полага грижи за онези, които са лишени от грижи. Днес орденът обединява 4500 членове и има обиталища за бездомни в 133 държави.
Тереза събира от улиците болни, отчаяни, бедстващи хора от всички религии и ги настанява в Нирмал Хридай (дом на чистото сърце) – нейния дом за умиращи, на които вдъхва достойнство в смъртта.
Монахините от нейния орден, облечени в бели сари със сини кантове, прибират от улиците изоставени деца, почистват раните на прокажените и се грижат за умствено болните. МайкаТереза е строила приюти за бедни в Ню Йорк, помагала е на гладуващи в Етиопия и на пострадали от земетресение в Армения.
Ватиканът я призна за светица, след като обвърза две „чудеса“ с отправени към нея молитви – изцеляването на индийка от тумор в стомаха през 1998 г. и оздравяването на бразилец с няколко тумора в мозъка 10 години по-късно. „Ниска на ръст, с твърда като скала вяра, Майка Тереза от Калкута бе отдадена на мисията да провъзгласява безмерната любов на Бога към човечеството и особено към най-бедните от бедните“ казва за нея Ватиканът.
Към нея бяха отправяни доста основателни критики: за липса на медицински грижи в домовете за умиращи, за религиозен фундаментализъм, за покръстване на умиращи без допитване до тях, за приемане на пари от диктатори и за финансови нередности при разрастването на нейния орден. Но за повечето хора, особено в Индия, където тя бе избрала да живее и работи, Майка Тереза бе обичана и почитана. Наричана бе „Ангел на бедните“ и „Светица на мизерията“ заради своята безкористна саможертва.
Когато получаваше Нобеловата награда, тя отказа банкета и даде парите – около 7000 долара – за рождественско тържество за 2000 бедни. Парите от Нобеловата награда (192 хил. долара) тя внесе в своите благотворителни дейности.
През 1949 г. тя придобива индийско гражданство, но продължава да настоява, че принадлежи на хората от целия свят. Тя е усвоила езиците хинди и бенгали, които се говорят в Индия.
Частни писма, публикувани след смъртта ѝ, показват, че през последните 50 години от живота си е изпитвала сериозни съмнения във вярата си. Но това признание не намали акредитивите й за святост в очите на Ватикана.
Настойчивостта в нейното служене въпреки тази „духовна мрачина“ е „героична“ и „доста изключителна“, казва в интервю за католическия уебсайт „Crux“ по-рано този месец отецБрайън Колодейчук, свещеникът, работел по процедурата за канонизирането на МайкаТереза.
Когато Майка Тереза почина на 5 септември 1997 г. на 87-годишна възраст, тя бе удостоена от индийското правителство с погребение с държавни почести и погребана в Къщата на майката в Мисионерките на милосърдието в Колката. Днес това е място за поклонения на нейни последователи.
Нейната малка стая на първия етаж, запазена каквато е била, показва аскетичния й живот сред страданието – трънен венец над скромното походно легло, изображение на Христос и надпис „Моето призвание е Любовта„.
Източник: БТА
