Бургазлийка, живееща със семейството си от 2 години в Малко Търново, се обръща към кмета на общината Илиян Янчев с апел. Според нея, жителите на граничния град не приемат нови хора, които се заселват там, и се отнасят към тях като към врагове.
Елена Сотирова е майка на 3 деца. Работи в Лукойл, а съпругът й е строител, който заедно със синовете си опитва да изкара прехраната си честно и с труд в новия си дом в Малко Търново.
Семейството живее в малка къща в града, която взема под наем. Условията в нея не са добри, но вършат работа за семейството, което се опитва да изкара прехраната си с честен труд.
ОТВОРЕНО ПИСМО ДО КМЕТА НА МАЛКО ТЪРНОВО
Здравейте г- н Янчев! Пише Ви една бургазлийка, която от 2 години живее в Малко Търново със семейството си. Живеем и работим честно, гледаме да помогнем, а не да пречим.
Но този живот във Вашия град е най-трудният, който съм живяла. Заради хората, общество и порядките му. Това, което ни задържа тук, е природата, Странджа и нейната красота, която все още преоткриваме.
Но съм потресена от негативното отношение на хората тук. Общество, разделено на българи и цигани, на наши и ваши, на властимащи и зависими, на бизнесмени и работещи….
За тези 2 години децата ми бяха заплашвани, че ще бъдат провесени на оградата, защото са намерили скъсана каишка на куче и не са знаели на кого да я предадат, а мъжа ми, за същия случай го заплашваха с мечове.
За 2 години Вашите съграждани пускаха жалби срещу нас по всякакви измислени поводи…, надраскаха на колата ми мъжки член, очерняха името на семейството ми… А за взаимоотношенията ни с полицията, бяхме подложени на постоянно следене и проверки, с цел да бъдем хванати в нарушение.
Мога да разкажа много случаи на писане на актове, които, ако бяхме местни, нямаше да бъдат направени. И така, стигнахме до основата на порядките тук – или си местен, или НЯМАШ МЯСТО ТУК!!!
Дори и да работиш честно и почтено, дори и да не крадеш, да не пиеш и да биеш, дори и да не искаш да пречиш на никой… НЯМАШ МЯСТО В ТОЗИ ГРАД !!! Чувала съм за семейства като нас пришълци, които не са издържали на ударите на местните и са заминали. Затова питам, г- н Янчев, това ли трябва да направим?
Това ли е Вашият град, едно общество, затворено в собствените си отношения и ,,традиции“, без да допускат външни хора да се заселят тук… Питам, така ли трябва да живея, ако остана тук…
С уважение: Елена Сотирова