Мисля, че те обичах истински, но може просто да съм била влюбена в идеята за теб. Това, което беше ти, това, което бях аз, това, което бяхме ние – исках да го задържа завинаги. Още щом те видях за първи път, знаех че те искам.

Дъхът ти върху мен, устните ти, ароматът на кожата ти и силните ти ръце. Е, получих ги. Но дали наистина ги имах, или ти получи мен? 

Знаеш ли, че подозренията, които имах в началото, никога не изчезнаха? Подлагах на съмнение любовта ти, добротата ти и търпението. Струваше ми се нереално да си такъв. Е, оказах се права, нали? Ти не беше такъв.

Ако някога успееш да се превърнеш в човека, който можеш и заслужаваш да бъдеш, бих ревнувала от момичето ти. Аз знам, че можеш да бъдеш този прекрасен мъж, но ти трябва време. Това, което видях за миг в душата ти, е това което ме държа толкова време до теб.

Но ти се опитваш да го заровиш на дълбоко. Защо? Съжалявам за болките от миналото ти, съжалявам за загубите ти, съжалявам и че не успя да ги превъзмогнеш с мен. И ти пожелавам да намериш човек, с който ще успееш да извървиш този път, макар да не съм сигурна, че го заслужаваш.