Актьорът вчера навърши 42 години. Леонардо ди Каприо е един от най-известните и талантливи актьори в Холивуд. Превъплъщенията му в „Титаник“, „Великият Гетсби“, „Кървав диаманд“, „Вълкът от Уолстрийт“ „Злокобен остров“, „Генезис“, „Завръщането“ и още куп други кинохитове успяха да му спечелят уважението на милиони киномани по цял свят.
След шест номинации, пет от които актьорски и една като продуцент през 25-годишната му кариера, Леонардо ди Каприо вече е носител на Оскар.
Леонардо Ди Каприо е роден на 11 ноември 1974 г. в Холивуд в семейство на имигранти – италианец и германка, но родителите му се разделят малко след раждането му. Бедняшкият квартал, където живее с майка си, го амбицира да избяга от бедността.
Когато с помощта на баща си – художник на комикси, се сдобива с агент едва 10-годишен, малкият Лео няма никакви претенции в какви филми да се снима. Първото участие на Лео е година след това. Играе в телевизионния комедиен сериал „Нарастващи болки“ от 1985 година. Играе бездомния младеж, наричан Братовчеда Оливър. Ди Каприо има и други незначителни роли в тв поредици като „Розан“ от 1988 г. и „Новите приключения на Ласи“ на следващата година. Тийнейджърът е на път да се откаже, защото все не успява да стане истинска звезда, макар да не му липсват ангажименти, а с това помага и на скромния семеен бюджет. Какъв ми е проблемът, пита той агента си. А той му казва – името.
За това е искал да си смени името, но идеята да се прекръсти на Лени Уилиамс е отхвърлена от майка му Ирмелин. Тя съвсем правилно усеща, че синът й си има чудесно име – Леонардо Вилхелм Ди Каприо. Той е половин немец и половин италианец. А странното второ име на Лео – Вилхелм идва от дядо му по майчина линия, който е женен за баба рускиня. Изобщо, в кръвта на младия Ди Каприо тече най-много немска кръв.
Лео продължава да се бори да пробие в Холивуд с оригиналното си име. И се пробва в нискобюджтения филм на ужасите „Кристърсите 3″, когато е на 16. Шансът идва, когато е харесан за ролята на странния малък брат в „Защо тъгува Гилбърт Грейп“. Именно този филм днес той смята за своя първи филм.
И това не е случайно – успехът на Лео като дебилно момче е толкова шумен, че прави име в киноиндустрията, за което е мечтал през последните 9 години. Следващият му силен филм е през 1995 г., когато играе в „Бърз или мъртъв“.
Златната за него 1995 година му носи ангажимент в „Баскетболни дневници“, но ударът му е с „Пълно затъмнение“, където играе бисексуалния поет с трагична съдба Артур Рембо и отново прави впечатление и на критиката, и на цялата киногилдия, даже в претенциозна Европа. Това, че не е просто хубаво младо момче, а актьор му отваря пътя за неговата втора култова роля – Ромео в „Ромео и Жулиета“ от 1996 година. Тя вече го прави 100-процентова филмова звезда. И му помага да направи удара на живота си. Търси се герой любовник за най-мащабната продукция на всички времена до онзи момент. Става дума за „Титаник“. И Лео взема ролята, която го превръща в истински киноидол, а също прави най-големите приходи на филм в цялата история на киното.
През 2007 г. представя в Кан документалния си филм „11-ият час“, който го и вдъхнови за речта му в защита на природата при връчването на неговия първи Оскар.
В онези години той решава да се откаже завинаги от образа на секссимвол, какъвто неминуемо е станал след „Ромео и Жулиета“, „Титаник“ и „Плажът“ и да търси трудните характери. Тук на помощ му идва неговият нов стар приятел Мартин Скорсезе, който след „Бандите на Ню Йорк“ му поверява и главна роля в „От другата страна“, където доброто момче се оказва лошо момче. А срещу Лео играе другият голям млад ас на Холивуд Мат Деймън.
Леонардо Ди Каприо е на 42 и със сигурност ще ни радва още дълго време от големия екран. Можем да му кажем само, че нямаме търпение!
