Наричат божура (Paeonia) императорско цвете““, заради култа, в който е издигнат и отглеждането му единствено в императорските дворци на Далечния Изток.

Принадлежи към семейство Божурови (Paeoniaceae).

Лековити качества притежават дивия божур (Paeonia peregrina Mill) и белия (Paeonia lactiflora).

Растението понася добре климатичните условия у нас и диворастящите му форми виреят в Средна Стара планина, Предбалкана, Родопите, североизточните райони на страната, Странджа, поречията на Струма и Тунджа.

Среща се по затревените и каменисти склонове и редките гори до 1000 м надморска височина. Коренът е вретеновиден, разклонен и удебелен.

От него израстват няколко стъбла с височина до 1 метър.

Листата са едри, двукратно тройно насечени.

Цветовете се състоят от пет свободни чашчелистчета, от 5 до 10 не сраснали венчелистчета, множество тичинки и сборен плодник.

Окраската им е в бяло, розово или червено.

Разположени са единично по върховете на стъблата.

Цъфтежът стартира в средата на пролетта и продължава до първите летни дни. Семената са черни и лъскави, разположени по няколко в семенната кутийка.

Химичният състав включва скорбяла, бензоена и салицилова киселини.

Корените и съдържат алкалоиди, чийто състав не е изследван задълбочено, глутамин, аргинин, танини и незначително количество (1,8%) ефирно масло пеонол, което е с изразено наркотично действие.

Семената са богати на перегринин, а венчелистчетата съдържат дъбилни вещества и пеонин – багрило с висока токсичност.

В античния свят растението е отглеждано не само заради декоративността му, а и заради лечебните му свойства.

Отвара от корените, притежаваща обезболяващо, бактерицидно и седативно действие, била използвана и като наркоза по време на хирургическите интервенции, извършвани по това време.

Аромата на изсушените корени пък служел за облекчаване състоянието на болните от епилепсия.

В наши дни, освен отвара, от корените се приготвя спиртна настойка, която дава ефективни резултати при симптоми на климакс, депресивни състояния, тревожност, натрапчиви мисли и шизофрения.

Божурът улеснява съсирването на кръвта, поради което е в включван в състава на различни рецепти от народната медицина за лечение на хемороиди, астма, коремни спазми, ревматологични заболявания, ошипяване, подагра и отоци, причинени от сърдечни и бъбречни проблеми.

Корените засилват тонуса на матката и стимулират перисталтиката на стомаха.

Успокояващото им действие е причина да се прилагат при коклюш, белодробни заболявания, хроничен хепатит, миома, остеоартрит, синдром на поликистозните яйчници, предменструален синдром. Отварата от корените се приема при камъни в жлъчката и бъбреците и при необходимост от подпомагане отделянето на урината.

Билковите продукти с божур подобряват състоянието на страдащите от тежки заболявания като цироза на черния дроб и атеросклероза.

Положителни резултати се отчитат при лечението на невралгии, синдром на хроничната невроза и хормонален дисбаланс.

За да бъде постигнат желания лечебен ефект, се използват корените на възрастните растения (4-5 годишни), които се изваждат през есента.

След изсушаването придобиват тъмнокафяв цвят и неприятна миризма.

В билколечението, освен корените, се използват венчелистчетата и семената.

Откъсват се венчелистчета само от качествените и свежи цветове. Беритбата се извършва в сухо време.

Цветът на изсушените листенца може да бъде наситено до тъмно червен, а ароматът – слаб, приятен и характерен за растението. Семената се събират след разпукването на семенните кутийки, когато са напълно зрели.

Венчелистчетата се комбинират с други билки и се използват за отвари облекчаващи състояния при хронични ставни заболявания. Чаят от листенцата лекува хемороиди, разширени вени и кашлица.

Семената се стриват на прах и се добавят към различни видове билков чай.

Активните вещества в божура взаимодействат с редица лекарствени препарати, с което забавят или ограничават действието им.

Зачестяват и случаите, при които се наблюдават нежелани странични ефекти и повишен риск за живота на болните.

При едновременен прием на билкови продукти с божур и аспирин, антикоагуланти (хепарин, варфарин и др.), противовъзпалителни или антитромбоцитни медикаменти се повишава рискът от кръвоизливи.

Същият ефект се наблюдава и при комбиниране с гинкобилоба, ниска палма или чесън.

Продуктите с божур могат да предизвикат аборт.

Чаят, отварите и запарките с божур забавят действието на противогърчовите лекарствени препарати.

Доказано е взаимодействието им със стероиди, антиоксиданти, ферулинова киселина, билки и хранителни добавки с хормонална насоченост.

Поради силната токсичност на божура, всички рецепти задължително се съгласуват с опитен фитотерапевт.

Освен това приемът на отвари, настойки и чай трябва да се извършва под строг лекарски контрол.

С цел избягване на нежелани здравословни проблеми, дозирането на съставките трябва да се извършва много прецизно и технологията на приготвяне да се спазва стриктно.

Лечението с божур е противопоказно за бременни жени и кърмачки.