Неоспорим факт е, че живеем в медийно общество. Голяма част от нашите чувства, емоции, възгледи и виждания за света и за нас самите се определят посредством силното влияние на медиите върху нас.
За пръв път в човешката история хората изразяват своите емоции и споделят вълненията, омразата, любовта, разочарованието, успехите си или липсата на такива върху „стена“, която в днешното общество се е превърнала в мерило номер едно за това колко човек е успешен, красив, щастлив, богат, с перфектно тяло или просто завидни умения с фотошоп филтрите.
„Лайкът“ в социалните мрежи и значително големият брой „лайкове“, към които се стремят по-голямата маса са чисто и просто добър начин за изразяване на липсата на удовлетвореност в реалния живот.
Отчайващо и трагично е как в днешни дни човечеството е насочило напълно вниманието си към това да си направи снимки за определена социална мрежа, към това да вярва напълно на „стената“, на която ежедневно се публикуват милиони, голяма част от които незначителни информации.
Емоциите и преживяванията, които витаят във въздуха и преобладават при живия контакт между хората и цялостно разговорите помежду им все по-често биват заменени от „чат съобщения“, „емотикони“, а от скоро и от „стикери“, които от своя страна допринасят за тоталната липса дори на съобщения, тъй като техните анимирани ефекти способстват изразяването само чрез едно докосване на екрана.
„Тъч скрийнът“ в днешни дни замества срещите между хората, тъй като чрез него всеки е в контакт с всички и не намира нуждата от среща с приятели, колеги, а дори и роднини.
Романтиката от това да получиш писмо, от това да си уговориш среща с любим човек, от разлистването на интересна книга, от разговорите на по чаша ароматно кафе бива напълно унищожена от властващата сила на технологиите.
Проблемът се крие зад факта, че връщане назад няма, тъй като ерата на технологиите набира скорост в своето развитие ежесекундно. Изкуството и културата на отделните нации губят своята аура, тъй като всеки техен образ бива технически репродуциран с цел по-бързото достигане до обществото.
Дигиталното разпространение на произведенията на изкуството, на умствения труд и таланта на отделната личност гарантира скоростно достигане до публиката като обединяващо звено и главен фактор за развитието и успешността на даден проект.
Културата и изкуството се превръщат в продукти, използвани предимно за задоволяване на нуждите на консуматорите. Днешното консуматорско общество, в което живеем, има болезнената нужда от разнообразяване на иначе придобилото сив цвят забързано ежедневие, в което смартфонът се е превърнал във верен другар на всеки един от нас.
Човешките ценности, чувства и емоции остават на заден план, скрити зад маската на новите методи за себеизразяване. Но ние истински щастливи ли сме всъщност или играем ролята на щастливите и удовлетворените в спектакъла на социалните мрежи?
Източник: highviewart.com
