С Кубрат Пулев винаги е забавно, освен ако не си срещу него на ринга.

Има чувство за хумор и не се притеснява да го демонстрира.

Може би и заради това си навлече проблеми, след като спонтанно реши да целуне американската репортерка Джени Суши. В момента едва ли някой помни, че Кобрата е нокаутирал Богдан Дину въпреки ужасяващата аркада, която получи по-рано в мача. Целуването на Суши стана тема номер 1, по която продължават да се изказват най-различни хора.

Ето какво сподели Пулев пред “24 часа”:

– И миналия път май се видяхме в този офис. Да знаеш, това място носи специална енергия! (Избухва в смях.)

– По-скоро долу до ринга на спортния ви комплекс, но това няма значение. Знам, че сигурно вече ти е втръснала тази тема, но все пак – какво става с Джени Суши?

– (Смее се.) Не знам, питай я нея.

– Отдавна планираше първата си изява в САЩ, а тя май ще се запомни повече със скандалната целувка.

– Така е и това е най-жалкото. Вчера до 3 ч през нощта гледах боксови мачове – моите с Дину и Кличко, тези между Кличко и Джошуа и Уайлдър – Тайсън Фюри. И си дадох сметка, че срещата с Дину беше на доста добро ниво. Това беше един наистина интересен, драматичен мач, за който тренирах здраво. В него се видяха много неща – и хубави, и лоши.

– Кои бяха те по-конкретно?

– Да започнем с хубавите – преодолях себе си и трудностите. Още веднъж доказах, че имам голямо сърце и дебела глава. И най-важното – за пореден път разбрах, че има над какво още да работя. Поради тази причина и гледах мача на запис.

– А какво видя в мачовете на Джошуа, Уайлдър и Фюри?

– Че изобщо не съм далече от истината и че съм… много опасна личност (пак избухва в смях).

– Не спомена пропуските си…

– Трябва да надградя още малко върху това, което имам, без да го развалям, разбира се. Това са детайли, по-скоро дребни, но представляват много важни аспекти от бокса и провеждането на мача.

– Вече имаш солиден опит в професионалния бокс, а и си на възраст, която предполага, че си завършен състезател. Какво реално може да добавиш към уменията и представянето си на ринга?

– Не мисля, че съм завършен и че няма накъде да се развивам. В никакъв случай – човек се учи, докато е жив, са казали хората.

Никога не съм си поставял граници – дотам стигам и край. Напротив, продължавам да съм максималист към себе си.

– Какво научи от времето, което прекара в САЩ преди мача?

– Там основно видях готини хора, но разбира се, и неща, които могат да ми помогнат в боксово отношение.

– Какво следва оттук нататък за теб?

– Предстои ми мач в края на юни, който вероятно ще бъде в САЩ, ако всичко с комисията и лиценза ми бъде наред. Може и в Европа да е.

– Нещата явно стигнаха доста далече, спряха ти временно лиценза. Какво очакваш да се случи в крайна сметка?

– Мисля, че понякога човек не трябва да се натиска толкова много за дадено нещо. Ако пътят е правилен и Господ е казал, то просто ще се случи. Това не значи, че трябва да се отказваш при всяка пречка. Но когато си положил всички усилия, и то нееднократно, значи просто не е това твоето нещо. Няма проблем – веднага change (промяна от англ.- б.а.) и толкова.

– Според теб какво ще реши боксовата комисия в САЩ?

– Надявам се да отмени временното спиране на лиценза ми. В момента съм наказан от тях, без нито да ме изслушат, да вземат предвид моята гледна точка по случая. Отишла е една адвокатка и им е казала: “Той направи така и така, спрете му правата”, и те на базата на видеоклип ми отнемат правата. Моят адвокат изпрати едно писмо, но на този етап няма отговор. Но мен това няма да ме спре да играя бокс, просто САЩ ще отпадне като вариант.

– Ако не ти подновят лиценза за там, може ли да има последствия за договора ти с Боб Аръм?

– Не мисля, договорът си е договор. Не е редно да ми спират правата, явно ги е страх от тази адвокатка. Вместо те да ме защитят, все пак сме едно боксово общество. Бил съм коректен с тях.

– Според теб за пари ли е цялата кампания на Суши?

– Не знам, ти ми кажи. Хората, които гледат отстрани, да преценят, но според мен всичко е ясно – и адвокатката за какво се бори, и Джени Суши за какво. То е толкова смешно, ясно и прозрачно, че няма накъде. Може да се види от самолет, даже и от друга планета.

– Ти не знаеше ли, че в САЩ могат да подадат жалба срещу теб за сексуален тормоз и само заради един поглед?

– Никога през живота си не съм бил лишен от женско внимание.

Съответно не съм си и представил, че подобна постъпка ще бъде възприета по такъв начин. Ние си говорихме с тази Джени съвсем приятелски и нищо не подсказваше да има някакъв проблем. Не оправдавам своята постъпка, беше спонтанна и явно неуместна, но бе напълно в рамките на шегата.

– Приятелката ти Андреа как прие тези неща?

– Съвсем нормално, говорихме си още на следващия ден с нея по тази тема. Тя не е глупава и знае много добре за какво става дума.

– След Суши и съперникът ти Дину реши да се жалва от теб. Даже поиска да ти бъде отнета победата.

– Ами нали знаеш, когато човек изпадне в лоша позиция, други опитват да се възползват от това. Но претенциите на Дину са абсолютно неоснователни – още същата нощ, след като ми зашиха аркадата в болницата, гледах запис на мача на своя телефон.

В лобито на хотела, където, между другото, беше и Джени Суши. Те си говореха и пиеха, а аз гледах записа на телефона си. Интересното е, че на следващия ден се видяхме с Дину, говорихме си, даже се снимахме и всичко беше окей. Той има двама мениджъри – един румънец и един американец. Със сънародника му си поговорихме съвсем приятелски след мача, той дори ме покани в Букурещ. Според мен жалбата е подадена от американеца, който вероятно има и свои интереси.

– Казват, че интересът към бокса в САЩ е намалял значително след оттеглянето на последните им велики атлети Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд. Така ли е действително?

– Не, според мен е точно обратното. В момента има подем в тежката категория както в Европа, така и в САЩ. Появиха се нови боксьори и става наистина интересно.

– Вярваш ли, че наистина ще стигнеш до този мач с Антъни Джошуа за световна титла?

– Убеден съм, не може да не се състои. Естествено, трябва да побеждавам съперниците си, преди да се изправя срещу него. Но този мач е въпрос на време, няма какво да вярвам. А ако успея да се подготвя добре, защо да не го победя.

– Неговият промоутър Еди Хърн не се изказа особено ласкаво за мача ти с Дину…

– Така ли, какво каза?

– Коментира, че рейтингите му били отчайващи.

– Ще видим техните колко ще бъдат.

– След галата в Лас Вегас брат ти Тервел публикува ваша обща снимка – единият с гипс, другият със закърпена вежда. Какво си казахте с него?

– Ами това е като на фронта. А зад компютъра е лесно – чатиш си във фейсбук, пишеш анонимни коментари по форумите и се чувстваш номер 1. Какво да си кажем – свършихме добра работа и гледаме към следващите битки.

– Дори в САЩ имаше ваши близки приятели, кои са хората, които ви следват навсякъде?

– Тези хора са изключително важни за нас, те ни оказват огромна морална подкрепа. С повечето се познаваме от страшно много години, били са с нас и преди да станем известни. За съжаление, на едното момче му отказаха американска виза и това беше наистина неприятно. Ето, ще използвам възможността да се обърна към американския посланик с молба да преразгледа решението си при следващо пътуване за мач в САЩ. Това са хората до мен, те са с мен преди и след всеки мач. Те бяха до мен и когато загубих от Кличко. Защото уж много българи ме подкрепят, но тогава имаше доста коментари от типа “Ами Кобрата като говори така, полага му се. Нищо не става от него”. Въпросното момче с отказаната американска виза беше с мен на световното първенство за аматьори в Чикаго през, чакай да проверя (влиза в google през телефона си) – 2007 г. Ето – пише: “Кобрата мачка и се класира за третия кръг”. Няма значение, той и на турнира “Странджа” е бил до мен, като спечелих купата, а то колко отдавна беше.

– Имате ли усещането, че към момента не се виждат ваши наследници, хора, които да пробият и в професионалния бокс?

– Не, според мен покрай нас се увеличи интересът към този спорт. Сигурен съм, че България има бъдеще в професионалния бокс и ще се появят наши наследници. И ще ти кажа нещо много важно според мен – аматьорският бокс няма никакъв смисъл след, да речем, 24-25-годишна възраст. Просто е загуба на време и много състезатели не си дават сметка. С брат ми сме седели години наред, аз съм обикалял по всякакви турнири без една стотинка в джоба.

И за какво? Да оправдавам дейността на федерацията. Предполагам, че и в момента не е много по-различно. Като състезател на националния отбор получавах заплата от 700 лева и ми я даваха с хиляди уговорки и интриги, едва ли не. Истината е в професионалния бокс – той е много по-истински, интересен и зрелищен.

– Спомена, че си гледал скоро мача си с Кличко. Какви чувства предизвиква в теб?

– Нямам никакъв проблем с този мач – приемам го като част от процеса на израстване. Но знаеш ли кое е най-важното от срещата с Кличко? Че цялата зала беше пълна с българи, знамена навсякъде, скандирания. Нещо страшно. От това по-голямо богатство няма. Какво, като са ме нокаутирали, това си е част от нещата. Много хора, основно жени, ми казаха, че са плакали след загубата. Това показва, че феновете приемат тези мачове много лично и ги съпреживяват. За тях това не е просто някакъв си бокс. Хората обичат държавата и се гордеят, когато някой постига успехи в световен мащаб.

– Напоследък обаче в България се говори основно за евтините апартаменти на някои политици…

– По принцип винаги са ме дразнели негативните коментари за страната ни. За мен едно е ясно – България се развива и вече не е каквато е била преди 20 години, да речем. За съжаление, паметта на много хора е къса и политиците се възползват

Не трябва да се отчайваме и да се отказваме от нещо толкова важно като родината. Може да се ядосаш, ако си отишъл в казиното и си загубил 50 лева. Решаваш, че няма да играеш повече и толкова. Но с политиката е ясно – идват и хора, които искат да се облагодетелстват, и когато народът не е буден – готово.

То е като в бокса – ако противникът ти “спи” на ринга, се възползваш и го нокаутираш. В случая народът спи, политиците си играят хоро. Заради това е много важно хората да са образовани и будни, да не позволяват манипулации. И най-важното – да забравят това, че ще дойде някой да ни оправи. Всичко тръгва от нас самите.