През 1871 г. в Букурещ Добри Войников (1833-1878) публикува „Криворазбраната цивилизация“ – сатирична пиеса в пет действия. Повече от 100 години по-късно комедията от големия български възрожденец звучи стряскащо актуално, сякаш нищо не се е променило.

1. „Подобен на маловръстно дете, нововъзрождающий са народ има слабостта да са досягва повече до ония неща, които бият повече на очи. Тъй вънкашната лъскавина на работите прави му най-силни впечатления. Следствието е взето вместо самата причина, отражението — вместо самата същност. Повърхните впечатления оставят и повърхни познания: а от такива познания излизат криви разсъждения. От това — и криви убеждения, които представят смешни умове.“ – из „Предговор“

2. „У младите народи почти сичко върви по-скоро по подражание, отколкото по систематично изследувание. Много пътя най-добрите, най-нравственита начала са взети наопаки, разбрани накриво. От това вместо морал или благонравие в тях се вгнездява деморализация, разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист; вместо задружност и съгласие — раздор и разединение; следователно, вместо развитие — затъпление и заблуждение. А заблуждението спира напредъка на душевното развитие и образование. Модата е зета вместо цивилизацията.“ – из „Предговор“

3. „Действително, у тия новосвестявани народи облеченият с по модата панталони и герок, с часовник и кордон, на една ръка с преметнато пардесю, а в другата бастунче, с ръкавици и лъскави чепици, ако знае и две-три френцки или немски, минува за образован човек — разбрал света. Тъй и една жена, нагиздена с по модата кокошат костум, перест палтон, с изпърчени по последнята мода коси — кок или букли, – с над вежди или навръх капела, с прещипнати чепички, опънати ръкавички, копринена омбрелка и покачен с дълъг кордон злат часовник, е съща мадама или демоазела. А мъж и жена, заловени подмисца на разход са вече върха на цивилизацията.“ – из „Предговор“

4. „Видиш ли по модата дрехи, по модата къща, покъщнина — там ти е вкарана цяла цивилизацията. Ако при тия чуеш, че са говори френцки или немцки, там ти е цветът на цивилизацията; ако ли има украсен ала франга салон и с клавир, там ти е тронът на цивилизацията. Тъй имали европейците и тъй живеели, затова и ний, за да бъдем като тях хора цивилизовани, тъй тряба да имаме и тъй да живейме. Ама европейците знаяли да правят фабрики и да вадят сякакви хубави, лъскави, красиви работи — нека ги вадят, а ний ще си ги купуваме скъпо-скъпо и с тях ще са красим. Сетне тий знаяли да правят вапори и железни пътища — нека ги правят, а ний ще им плащаме и ще са носим.“ – из „Предговор“

5. „А в душевно отношение тази криворазбрана цивилизация има други хубости, други следствия: уважението към вероизповедните обряди много пътя е заместено с насмешни подигравки; почестта към старите — с презрение; учтивостта към нежния пол — с безочливост; срамът — с необюздана смелост. Гражданска добродетел, човеколюбие, братска любов, състрадание, социална привързаност: сички тия са избърсани из речника на мнимо образования.“ – из „Предговор“

6. „Криворазбраната свобода на съвестта е изгонила из главата му сяко вероизповедно и морално назидание, а софистическите мъдрования, кривовтълпените убеждения и съзетото твърдоглавие така са укоравили сърцето му, дето не може са откри ни най-малка нежна чувствителност. От това и в него ни най-малка черта от ония благородни чувства, които въздигат душата до истинското образование. Да, мнимоцивилизованият е нещо повече от простотата: той сичко умее, сичко знае; той ти говори за човеколюбие, за гражданска добродетел, за братска любов, за съгласие, за единство, но без да ги сеща той сам, без да ги има на сърцето си и без да ги върши. Сичко, що е вън от неговия собствен интерес, говори го само и само, за да препоръча себе си, че умее да разсъждава, да дава мнения, съвети, че знае, че е учен, образован.“ – из „Предговор“

7. „Наша Анка като са накичи, сякаш не е българка. Като за нея няма момък в града… и няма, я… Да ма убиеш, пак нема да взема прост българин.“ – мадам Злата

8. „Бряхей! За бакарджи-костовата Злата ли разправяш, бре? Тяй проклетницата, тяй! Все съ присмивъ, все за по-горна съ мисли, българете били прости и балбути… гачил ли тя не е българка!“

9. „Цивилизацията, Марийке, изисква една мома да бъде отворена, да приказва франшман с един кавалер. Не трябва срам.“ – мосю Маргариди

10. „Марийка: – Преди тази цивилизация на модите, българите имат нужда от положително учение, наука и просвещение.
Мадам Злата: – Ох, Марийке, сега българското не чини пара. Ти си гледай циливилизацията, мама. Разбрала е тя простата му българка, не знае едно бонджур да каже.“

11. „Нели сега светът гледа по-надруго.“ – мадам Злата

12. „Европата измисля туй-онуй… и търси будали кат нас да им вземе парите.“

13. „Всичките нации днес в Европа са прегърнали цивилизацията… сал вий балгарете не щете да се конформирате. Не трябва да слушате старите, ръждясали глави.“ – мосю Магавриди

14. „Ами ако дявола се е преобразил на чиляк и е дошъл да прилъстява хората?“ – Баба Стойна

15. „Ако сме свестни хора, не трябва да оставяме да става обичай чуждите вагабонти да си играят с нашата чест.“