Кристиан Костов трябва да бъде много щастлив, защото 2017-та ще остане в историята на „Евровизия“ като годината, в която хората са се завърнали към добрия вкус. И той е имал голям принос към това.
Да бъдеш втори с такова първо място не би могло да се отчете като загуба: Кристиан и португалеца Салвадор Собрал бяха истинско изкупление за всички, които следим конкурса от години, посвещавайки му доста мазохистични вечери.
Нашата „Beautiful Mess“ и неговата „Amar Pelos Dois“ най-сетне разбиха едно жалко статукво, в което перверзията беше норма, а талантът – подробност. Дори геополитическия вот, от който нито България, нито Португалия някога са били облагодетелствани, не успя да надделее над простата истина, че сме чули две хубави песни, сякаш случайно попаднали и триумфирали над безмозъчния карнавал на всички останали.
Единодушни за Кристиян и португалеца бяха и жури, и публика, и букмейкъри, а такова тройно съвпадение е голяма рядкост.
От второ място най-много боли, но няма как да не признаем класата на Салвадор Собрал. Това беше някаква песен, която слушаш в тъмния ъгъл на отвлечен бар, след третото уиски, заедно с още двайсетина потънали братя по меланхолия.
Собрал въобще не се интересуваше какво става около него, сякаш го бяха издърпали от лисабонския джаз ъндърграунд и му бяха казали – днес ще пееш другаде, пак за 100 долара, ама пред повече хора и май ще те снимат…На всичкото отгоре, печелейки, Салвадор деликатно намекна на цяла Европа, че не се развива добре – каза, че музиката днес е само фойерверки и еднодневки, и посвещава победата на онези, които търсят ценност напук на фастфууда наоколо. Впрочем, надежда сякаш има: това, че хората избраха тъкмо Собрал, означаваше и нещо крайно любопитно – че на зрителите на „Евровизия“ въобще не им се гледа вече „Евровизия“.
Всички максими, които знаем за тоя конкурс – че трябва да си витален, да пееш на английски, да си бляскав, шумен, весел, секси, скандален, взривен, симпатичен, агресивен, мултикултурномултиразличен: всичко това беше детронирано от португалеца. Неговата песен нито може да се запее, нито ти набива в главата посредствен рефрен, нито те кара да мислиш, че привиждат в теб някакъв средностатистически оглупял европеец, който се възбужда само от цветни политкоректни клишета и не може да напусне собствената си баналност. В това имаше немалка изненада. Салвадор и Кристиан общо взето разрушиха „Евровизия“ на неин терен.
Разбира се, извън тях двамата всичко беше терор. Истинско наказание, престъпно зле. Шведите приличаха на петима банкери, които са отишли на караоке в събота вечер, а после ще пошмъркат малко кокаин за по-добра хиперактивност. Италия пя поп парче с будистки текст и медитираща горила на сцената…Похотлив хърватин с пълни бузи редуваше оперно пеене с клиширан поп, само за да покаже, че комбинацията между двете – та не е ли очаквано – наистина действува зле на нервите.
Ориенталската песен на Унгария бе толкова азиатски устремена, че изглеждаше така сякаш Орбан я е пратил нарочно, за да напомни, че му се излиза вече от ЕС. Двойката от Беларус се награби и поцелува на сцената, което на всички им се стори съвсем неуместно – хетеросексуална любов на Евровизия!? Добре, че после украинецът Верка Сердючка изгря с големи гърди, сребърен клин и изписани вежди: всички въздъхнаха облекчени, ето го нашето нещо, добрата стара педерастия.
За да оценим чувството за хумор на водещите нека приведем в пример следния техен шеговит диалог. Единият водещ каза на другия: „Хей, на теб прическата ти е отнела девет часа!“. „Не – отговаря другият игриво – отне ми девет часа и половина“. (това е общо взето, врътката е в този половин час отгоре)
Убеждаваха ни, че всичко беше куул, всичко беше амейзинг, всичко беше гламъръс. На „Евровизия“ от години цари една с нищо непредизвикана инфантилност, която кара хората да пищят, крещят, да се пощипват, попипват и поплакват от умиление. Впрочем, детската „Евровизия“ е много по-сериозно нещо, там можете да видите сериозни, съсредоточени лица, които по-добре знаят какво правят.
С годините този конкурс донесе и някакво радикално разбъркване, не само на половете, но и на възрастите. Трийсетте са новите осем, десетте са новите четиридесет, двайсетте са новите десет: пораснали малки и вдетенени възрастни играят игра, която не могат, а им се струва, че трябва, макар да не искат. Върви се оправяй.
Затова единственият правилен ход беше този на Кристиян и Салвадор. Той гласи: бягай от всички перверзии. Изпей една хубава песен. Не си изкривявай гръбнака по чужда отливка. Придържай се към добрия вкус. Прави така както се е правило откакто свят светува и както напоследък спря да се прави. После всичко ще бъде наред.
Райко Байчев
Източник: standartnews.com
