Предложенията за промени в Търговския закон противоречат на Правото на ЕС и няма да решат проблема.
В петък следобед Министерство на правосъдието ни зарадва с публикуван за обществено обсъждане проект за изменение на гръбнака на стопанското ни право – търговския закон. Обемният законопроект е почти изцяло посветен на процедура по стабилизация на търговец, която да предотврати фалита му – една сама по себе си важна и потенциално полезна стъпка, като доколко предложението е добро в тази му част заслужава самостоятелен и задълбочен анализ. За друго нещо ми е думата тук: покрай това мащабно нововъведение тихомълком ни се предлага идея за предотвратяване на т. нар. „кражба на фирми“, която циркулира из пространството от известно време. Идея, която цели да изпише вежди, но…
„В МП има множество сигнали за кражби на фирми…“, мотивират се бодро експертите и очевидно не им е странно защо, аджеба, пострадал от престъпление ще подава сигнал в министерство, а не в прокуратурата. За да предпази народонаселението от тази напаст, кабинетният експерт е изковал класическо чиновническо решение – ще въведем изискване една камара дружествени актове да бъдат представяни с едновременно удостоверяване на подпис и съдържание от нотариус и готово – престъпниците ще се разбягат панически. Вярно, това ще натовари търговците с известни разноски, но е за тяхно добро, защото целта е „създаване на благоприятна среда“ за правене на бизнес и да укрепи „вътрешния пазар“, мотивира се МП. Подобна теза е вярна единствено от доста тясната перспектива на провинциално мислене, в която понятието „вътрешен пазар“ може да се сведе до търговски център „Илиянци“, а „вътрешен пазар“ по смисъла на Договора за функциониране на ЕС е нещо далечно и абстрактно – там в Брюксел.
Това е така, защото предлаганото от МП нотариално удостоверяване на съдържание на документ е, подобно на кирилицата и киселото млеко, българска иновация. Освен, че е повод да сме национално горди, това още означава, че подобно удостоверяване не може да се направи в чужбина. Следователно, ако бъде прието това предложение, всеки чуждестранен инвеститор, взел мъдрото решение да прави бизнес във все по-благоприятната българска среда, ще е принуден да навестява периодично родината ни, за да може да удостовери съдържанието на взети тривиални оперативни решения на дружеството, в което притежава дял. Но пък като се има предвид тоталната липса на корупция, безупречната ни съдебна система, уникалната инфраструктура, изобилието на квалифицирана и евтина работна ръка и ниските данъци, това дребно неудобство едва ли ще спре прииждащите инвеститори. А като оставим сарказма на страна, подобно изискване е в очевидно противоречие със защитената от правото на ЕС свобода на движение на капиталите и би било основание за започване на наказателна процедура срещу България от Европейската комисия.
Това е най-критичният аргумент за несъстоятелността на предложението, има още множество, на които не е мястото тук да бъдат излагани. Всъщност проблемът е принципен и концептуален, а не само в конкретното предложение на МП. Абсолютно погрешна е идеята, че с подобни технически мерки може да се противодейства на престъпността. Въпросното удостоверяване на съдържание на документ е въведено в началото на 2008 г. като мярка срещу злоупотреби с недвижими имоти. По логиката на чиновниците, след 2008 г. не би трябвало да има нито една имотна измама – оставям всеки сам да си отговори дали е така.
За илюстрацията на импотентността на предложението трябва да се отбележи, че обикновено нотариално удостоверяване и в момента се извършва при прехвърляне на дружествени дялове, което представлява въпросната „кражба на фирми“. Това явно не ги спира – но този факт по някаква причина е останал извън полезрението на експертите. Всъщност и в момента търговският регистър поддържа напълно адекватни технически средства за предотвратяване на измами – от уведомяване в реално време на търговеца за постъпило заявление, до идентификация на подалото го лице. Тези мерки осигуряват достатъчна възможност за бързо и ефективно разследване на подобни кражби – какви са резултатите на прокуратурата в такива разследвания обаче остава добре пазена тайна. А защо в МП някой си мисли, че като се въведе допълнителна заверка прокуратурата ще започне да разкрива такива престъпления, можем само да гадаем.
Предложението на МП единствено ще досъсипе и без това прогнилата бизнес среда, а няма да постигне прокламираната цел. Също кактобленуваните от министерството на здравеопазването пръстови отпечатъци няма да спрат злоупотребите в болниците.
Злоупотреби не се спират с технически мерки.
Единственият начин да се спрат злоупотреби в която и да е област е ефективното им разследване и наказване. Такова може да бъде осъществено единствено от функционираща прокуратура. Нито нотариалните удостоверявания, нито пръстовите отпечатъци, нито ДНК тестове могат да заместят прокуратурата в превенцията на престъпността и това е очеизвадно за всеки средно грамотен човек. Вместо обаче да предложат мерки за реформа на ноторно неработещата прокуратура, която е със срамно ниско обществено одобрение, политиците ни заливат с вредни и палиативни технически мерки за борба със злоупотреби. Но каквито и мерки да бъдат въведени, безконтролната прокуратура ще продължи да ги прилага по някакви неведоми правила на вътрешна целесъобразност – и тази целесъобразност определено не е общественият интерес. Факт е, че за реформа на прокуратурата е необходимо сериозно политическо лидерство и воля, а не претоплени от кабинетни експерти манджи. И докато политиците се правят, че не виждат слона в стаята, този слон е на път да я срине. Скъпи политици, не ви виждаме съдебната реформа!
Александър Иванов е адвокат от Адвокатско съдружие „Мусева и Иванов“
Източник: http://www.capital.bg/
