След няколко бурни седмици на протести, тази седмица Народното събрание утвърди бюджета за следващата година в сравнително спокойна обстановка. Дали обаче социаното напрежение е стихнало и дали предстоящите месеци ще бъдат спокойни, с депутата от БСП Красимир Янков разговаря Диляна Панайотова.
Все по-често хората излизат на протести в различни градове на страната. Индикация за какво е това? Назрява ли сериозно гражданско недоволство?
Заради изчерпване на народното търпение от безкрайното очакване на конкретни мерки, регулацията на социалните потребности в обществото намира изразна форма в протестите на различни групи онеправдани хора. Най-ярък, като дълбочина на проблема и постоянство на протестиращите, е протестът на майките под надслов „Системата ни убива!“. При настъпване на есента и новия политически сезон проблемите нараснаха лавинообразно. С увеличението на цените на горивата и повишението на редица данъци стана още по-фрапантна разлика между доходите и нужните средства за оцеляване.
И в бюджета на ГЕРБ за 2019 минимална пенсия в размер от 300 лв. и минимална заплата от 600 лв. се оказаха химера. Особено уязвими са пенсионерите, които дори при желание не могат да изкарват допълнителни доходи, заради ограниченията на физическия им капацитет. Както самите пенсионери казват, пенсията им е заслужена, а не подаяние от управляващите. Протестиращите не са обединени нито организационно, нито като формулировка на претенциите, именно заради разнородността им. Една част протестират срещу монополите и картелите, друга – срещу ниските доходи, трети – срещу безобразното управление в секторните политики – здравеопазване, инфраструктура. Иска се оставка на правителството, Велико народно събрание, президентска република, безлимитен мандат на служебен кабинет… всякакво народотворчество, породено от отчаянието, но което е и добра среда за прокарване на недобросъвестни интереси в условия на хаос.
Ние имаме Конституция, правова уредба на модерна демократична държава и обществото трябва да използва механизмите за моделиране на държавното управление от суверена и обществен контрол именно в рамките на закона. Ако не си гласувал или пък си дал подкрепа за популисти, нямаш основание за екстремистко поведение, защото гражданските права дават достатъчна сила на всеки глас. Проблемът е, че политическите партии не са истинският изразител на случващото се, защото вървят след събитията. Затова гражданите търсят решения извън партийните платформи и идейни рамки, дори достигат до отрицание на съществуващите партии, като причинители на натрупаните проблеми.
Надигат се гласове за смяна на системата. Възможен ли е нов модел на управление и функциониране на държавата? Узряло ли е обществото за смяна на системата?
След 1989 година България замени една система с друга и държавата като субект монополно владеещ собствеността на активите бе заменена поетапно от доминираща частна собственост. Така социалистическата система бе заменена с капиталистическа. При нас то се случи в най-нехуманния му вид, защото българските „капиталисти“ искат да постигнат финансови натрупвания, с които в ускорени темпове да се изравнят със себеподобните от западните общества, които са създали богатствата си за няколко поколения. Всичко това е в полза на печалбите и за сметка на доходите на трудещите се. Протестиращите все още не са осмислили породилото се огромно социално неравенство, като назряваща причина за смяна на обществено икономическата система. Те търсят изход чрез политически реформации да постигнат социални придобивки. Това е само половината от решението. Да, корупцията и злоупотребите с публичния ресурс води до лоша инфраструктура, здравеопазване, образование, но за корекция на това е нужно съществуващите институции да се превърнат в работещи институции. Докато за подобряване на социалния статус на хората, отговорността във все по-голяма степен е в ръцете на частните работодатели, в модела на обществото, в което живеем след 1989 г. Всичко останало, което прави конструкцията на държавно управление, е артикулация на установените модели. България има своите практики във всички възможни формати заради дългата си история, и заради иновативния дух на българина, който е отразявал всички исторически процеси и като промени в управленските модели.
Ние живяхме за дълъг период в условие на еднопартийна система, гарантирана от чл. 1 на Конституцията, бяхме монархия, достигало се е и до забрани на политическите партии. Днес всички модерни западни общества, към модела на които е цивилизационният ни стремеж, са парламентарни републики, като нас. В тези държави също виждаме масивни обществени вълнения. Последните дни ярка проява на улични сблъсъци наблюдаваме във Франция. Мотивът там е високата цена на горивата, както и у нас. Пресечната точка, общият корен на проблемите показва само едно, че светът има наистина нужда от промяна, за едно по-справедливо и хуманно общество. Общество, което да има ефективни механизми за контрол и регулация над финансовите и икономическите формации, защото не може да търпи вече положението си на жертва на безкрайната им жажда за печалби. И хората рефлекторно се обръщат за решение на проблемите си с изричане на формулировката за нужда от „смяна на системата“. Искат те да са държавата, за да си гарантират достоен живот. В дълг са политиците от лявото пространство, защото все още не намират формулата за желаната модернизация, която да се приеме от цялото общество. Дясното и либералното историята ги отхвърля с все по революционните нагласи към тях. Време е за еволюция, иначе ще се състои революция!
В каква посока, според Вас, трябва да се развива държавата?
Верният път за държавата е тя да работи за повишаване на благосъстоянието на всеки свой гражданин. Звучи абстрактно, но това са ключовите думи, които трябва да са в съзнанието на всеки политик. Няма как човек, отдаден на тази мисъл, да е корумпиран чиновник или недобросъвестен правораздавател. Да сложим държавата в ред, е сложен и дълъг процес, но това е възможно само с възпитаването на морални ценности и критерии в цялото общество, което в своята нетърпимост да се бори с всяка неправда и вредни прояви. Няма силна държава без активно и будно гражданско общество, което да е целеустремено към общото благосъстояние.
Популизмът в политиката се превърна в единствено печеливша рецепта за успех. От него трябва да се оттърсим. Макар и малките, но реални достижения трябва да са наша цел, а не гръмките предизборни обещания, които хранят само слуха и въображението. Сега пенсионерите са на улицата и се борят за права, които бяха придобили при управление на БСП и им бяха отнети още с встъпване в длъжност на кабинета „Борисов 1“. Корнелия Нинова най-после разбра, че постигнатото в реалното управление от БСП в минали мандати е най-доброто, направено в социалната политика. Като пример за това е прокламирането от Нинова на еднократното преизчисляване на пенсиите, което всъщност реализира Станишев, плюс ежегодната им индексация с въвеждането на „швейцарското правило“. Първата работа на Борисов с идването му на власт след управлението на БСП бе да замрази за цели 8 години доходите на тази най-уязвима социална група, а беше спечелил гласовете на пенсионерите с обещание да им даде „европейски пенсии“.
Всички управлявали до днес са правили повече грешки отколкото добри неща и това се е отразило на реалното състояние на всички сфери на икономиката, културата, обществените отношения, образованието, здравеопазването, че дори и спорта. Да не говорим за вида, в който се намират въоръжените ни сили, борбата с битовата и организираната престъпност. А демографският срив. Ако трябва да го кажа по обобщен начин, нужно е да направим изброените неща с обратен знаменател на сегашния. Няма да изпадам в патриотичен транс да обяснявам колко богата, обетована страна сме, защото това не е направило народа ни богат. Нужен е труд и упоритост, ясна цел и неотменно следване на принципите. Забравихме идеалите, а те единствено дават сили да се превъзмогне всяка трудност. За тях предците ни отдаваха живота си. Това е посоката, в която трябва да върви България!
Смятате ли, че наистина ще има предсрочни избори? Какъв би бил резултатът от тях? Няма ли да се повтори подобна управленска конфигурация? А БСП с кого би управлявала при евентуална победа?
Предизвикването на предсрочни избори не зависи от логиката на процесите, а от форсмажорни обстоятелства. Основанията отдавна съществуват, но в крайна сметка това зависи от волята на управляващите, защото няма капацитет за резултат с външен натиск. Както казах, протестите са толкова разнородни и разнопосочни, че протестиращите не могат да концентрират нужната мощ и да създадат достатъчно гръмогласна и активна форма на въздействие, с което да бъдат свалени управляващите. БСП в лицето на ръководството няма своята адекватна реакция, защото непрекъснатите призиви към правителството на Бойко Борисов за оставка, не са съпътствани от никакви продуктивни инициативи, които да мобилизират широки слоеве за участие в процеса на промяна.
Ако Борисов реши да хвърли оставка, той сам ще си измисли благовиден мотив. Ще влезем в кампания, която няма да даде преднина на опозицията, защото тя не е в представите на избирателите очертана като алтернатива, а дори няма да е тази, която е снела Борисов от власт. Това сочат и всички социологически проучвания. В тази обстановка и при липсата на нови политически субекти, които да фокусират обществените очаквания за алтернатива, гласовете отново ще се разпределят по същия начин с несъществени промени в съотношенията. Ако БСП е първа политическа сила, след изразената позиция от ръководството ни към всеки от вероятните участници в следващия парламент, остава само една възможност – да спазим декларираните принципи чрез мандат на „правителство на малцинството“, получавайки подкрепа от останалите парламентарни групи на конкретна управленска програма. Това би могло да се случи, ако проект като „Визия за България“ е достатъчно изчерпателен, съдържателен и ефективен план за общо утвърдени приоритети. Но за това е нужно и да получим мощна подкрепа от суверена, която да ни приближи максимално до броя на мандатите представляващи мнозинство.
Мобилизирана ли е столетницата за изборите – догодина имаме местни и европейски?
Нашите структури и функционални звена са с покритие на цялата страна. Това дава възможност за провеждане на предизборни кампании, като организационни метоприятия по всяко време. Друг е въпросът за тази кампания дали ще са достатъчни акционни действия, или ще има дефицит на трайни нагласи и позитивно възприемане на БСП, като носител на по-добро управлението за страната. За това е нужна дългосрочност и последователност, а не набързо скалъпени предизборни лозунги.
