Над 20 години без ток в къщата си, след кражба на жици, живее възрастна родопчанка в рудоземското село Поляна. 77-годишната Емине Бораджиева изумява и съселяните си как оцелява без хладилник, телевизор, радио и пералня.

Къщата  „угаснала“ след смъртта на мъжа Самуил. Синът Красимир я викнал да живее в Рудозем да не е сама през зимата.

„Отидох в Рудозем, защото снегът тук става много дебел и никъде не може да мръднеш. След две-три седмици ми се обади роднина от селото и ми каза, че жиците за къщата са срязани“, казва баба Емине.  Жената цял живот гледала тютюн и живяла на село и твърди, че се чувства най-добре в собствената си къща. Затова само в най-лошите месеци през зимата слиза при снаха си в Рудозем. Преди 10 години починал и синът Краси и оттогава опечалена жена си седи повече в Поляна.

„Трудно се живее без ток, ако ми го пуснат, ще дам курбан, но не вярвам. Без пари как да вървя да си пусна ток? 200 лева ми е пенсията, давам за хапчета, за храна и не остава. През 1962 г. с мъжа ми сами си пуснахме ток, че до три къщи не стигаше. Купихме си сами диреци и жица, ама сега пари няма да прокарвам ток“, реди баба Емине. Жената казва, че не знае какво става с политиката, тъй като няма къде да чуе новини. Гледам, че младите нямат работа, едно време беше хубаво при Тодор Живков, казваше – и последната колиба трябва да светне – да има ток, и работа имаше“, реди пенсионерката. Къщата на баба Емине е на час и половина пеш от селото в махала Дъбок.

Хляба  го оставят на паметната чешма на сина на пътя за селото, а за други продукти и да си зареди телефона ходи пеша до роднини в селото. Само с внуците се чувам, само с тях разговарям, то друг няма наоколо, всички слязоха в Рудозем да живеят, реди бабата.

Вечер жената си свети за тоалетна с прожектор. Близките са монтирали соларни лампи, на които също разчита, когато има слънце. „Лягам по мръкнало и ставам, като съмне. Ако дойде крадец, ще светя с прожектора и ще го удрям с брадвата“, казва бабата.

Според внука Владимир Бораджиев проблемът с тока на баба Емине е от 2000 г., когато по цялото трасе вандали режат дървените стълбове и прибират медната жица, прокарвана някога от баба му и дядо му. „Имаше досъдебно производство за кражбата, имаше и осъден човек за нея. Но от Енергото нищо не направиха. Писах куп жалби през 2005 г. и 2010 г. до ЕВН, никакъв отговор.

Баба си има и партида, и електромерът още стои. Трябва да се прокара наново трасе 3 км въздушно, но от доставчика не взимат никакви мерки за възстановяването му. Обясняват ми, че за двама абонати, колкото са обитаемите къщи в махалата, нямат сметка да пускат ток“, казва внукът на баба Емине.

Бораджиев подчертава, че всички сметки с Енергото за ток през годините са плащани редовно и нямат никакви задължения. Мъжът е направил пълен ремонт на къщата и иска баба му да има нормални условия на живот, но вече загубил вяра, че ще може да пусне ток. „Нямам обяснение на случая, нито как е възможно толкова години да се живее без ток. Да се прокара захранване е трудно, тъй като теренът е пресечен и трябва да се слагат жерета“, казва кметският наместник на Поляна Асен Замфиров, в което живеят 70 жители.  От EВН обявиха, че фирмата не е била тяхна собственост по време на кражбата.

От електроразпределителното дружество обаче се заеха да проверят обстойно случая, тъй като в партидите им нямало такъв абонат.