Питали ли сте се някога какво се случва с дрехите ви, когато ги изхвърлите? В западните страни, когато дарявате дрехи на благотворителни организации, те се подаряват на нуждаещи се хора или се продават в магазини за дрехи втора ръка, за да се набират средства.

Но какво се случва, когато дрехите са скъсани, повредени или никой не иска да ги купува?

Най-вероятно е да се озоват в Индия, където ще подхранят бизнес, при който всяка година се търгуват милиони дрехи. По-конкретно това се случва в гад Панипат, в северната част на страната. Район, известен като „столицата на употребяваните дрехи“.

Скъсани дрехи

Всеки ден стотици тонове дрехи стигат до този град от различни точки на планетата. В покрайнините на града могат да бъдат видени големи опашки от камиони, чакащи да влязат и да разтоварят. Те идват от пристанищния град Кандла, на западния бряг, където пристигат товари с дрехи и платове.

Индия е най-големият вносител на употребявани дрехи, изпреварвайки държави, като Русия и Пакистан, сочат данни на ООН. В тази страна дрехите втора употреба са разделени в две категории – обезобразени и годни да бъдат използвани.

За да защитят индийската текстилна продукция, вносителите на годни дрехи трябва да имат държавен лиценз. Той се предоставя, само ако купувачът гарантира, че дрехите няма да се продават в границите на Индия, а ще бъдат предназначени изключително за износ. Но мнозинството от вноса се състои от обезобразени дрехи, които не изискват никакво разрешително.

Рециклиране по цветове

В Shankar Woollen Mills, един от центровете за рециклиране, трябва да си проправяш път сред стотиците цветни дрехи, разпилени по земята. Това е влажно място, където купищата вълнени дрехи сякаш увеличават лятната жега.

Планини от сака, поли, ризи и дори училищни униформи очакват посетителите. Някои са на евтини вериги магазини за дрехи, а други на луксозни марки. Големи количества скъсани и използвани дрехи се озовават на боклука.

Служителите работят с големи ножове, които разкъсват дрехите, за да могат да извадят циповете, копчетата и етикетите. След това се събират на куп според цвета – червен, син, зелен и много черно. Това е първата стъпка – да разкъсаш дрехата, за да я ушиеш отново.

Лошокачествен плат

„Третираме го с машини, които правят това, което човешките ръце не могат: да разкъсат плата, за да го направят на воали“, казва пред ВВС представителят на Shankar Woollen Mills Ашвини Кумар.

„След това тези воали отиват към по-голяма машина, която смесва вълна, коприна, памук и някои изкуствени тъкани като полиестер. Оттам те отиват към друга машина, която започва да ги върти, за да ги превърне във влакна. От три тона плат се постигат 1.5 тона влакна, от които се получава материал с лошо качество“, разказва Кумар.

Обикновено този плат отива за производството на одеяла. „Те се раздават, когато има природни бедствия в някоя част на света. Или платът се продава като евтини одеяла за бедни хора на цена под два долара“, казва Кумар.

Африка е голям потребител на продуктите, които излизат от Панипат. Почти всички местни търговци посещават често континента в търсене на нови клиенти. Съществува и местен пазар, но той е много малък.

Индустрията се свива

Разходите за внос на употребявани дрехи са много ниски. Но Кумар е обезпокоен, че някого доходоноският бизнес сега е лишен от приходи. „След като дрехите пристигнат в Индия, трябва да се прибавят митата, транспортът, складирането, електричеството и разходите за труд. Нашите африкански клиенти искат икономични одеяла, но не могат да поддържат ниски цените“, казва Кумар.

Секторът е бил засегнат от нарастващата конкуренция на най-евтините изкуствени влакна, като полиестера. Президентът на търговската асоциация All India Woollen & Shoddy Mills Association Пауан Гарг казва пред ВВС, че индустрията вече се е свила драматично.

„Тук имаше 400 завода, сега има под сто. Това беше много тежък удар. Индустрията не се чувства добре. Всеки ден затваря нов завод, а на друг се налага да намалява производството“, казва Гарг. „Преди работехме по 24 часа в денонощието, седем дни в седмицата. Сега ритъмът не е толкова натоварен“, допълва той.

Секторът продължава да се свива, не само Индия ще има проблем, казва Кумар и допълва, че Западът може да помогне на индустрията. „Вършим важна работа. Представете си въздействието върху околната среда, ако престанем да използваме всички тези планини от негодни за употреба дрехи. В Индия нищо не се изхвърля. Даваме дрехите си на нуждаещи се хора, включително намираме начини да използваме плата. Не си спомням да се е случвало да хвърляме дрехи на боклука“, допълва Кумар.