За последните години 11 области са намалели с 15%, а Видинска е намаляла с 24%. Това обяви по време на дискусия „Отговорно за здравето“ организационният секретар на сдружението на общинските болници Радко Велков. Той заяви, че към 2020 г. в България няма да бъдат родени повече от 48 000 деца, което е по-голям спад от 30%. По думите му такъв спад България не е имала дори по време на войните.
Участниците в дискусията се обявиха за конкретни стъпки и определяне на няколко основни приоритета в сферата на здравеопазването. Те настояват приоритетите да се простират извън времето на едно правителство.
В дискусията участват представители на съсловните организации и представители на политическите сили.
Заместник-председателят на Български лекарски съюз Галинка Павлова посочи, че очакват промени в законите за здравното осигуряване, в този на лечебните заведения. Очакват самостоятелност и независимост на НЗОК и излизането й от консолидирания бюджет на държавата. По думите на Павлова е редно държавата да не мисли за здравеопазването само като на разход, а най-вече като на инвестиция.
От Българския лекарски съюз (БЛС) настояват за увеличаване на процента от Брутния вътрешен продукт (БВП), повишена събираемост на здравните вноски, както и държавата да започне да внася пълния размер на вноските, които внася държавата като осигурител.
Освен това от съсловната организация настояват за остойностяване на медицинските дейности и на медицинския труд, както и да се дефинира основният пакет от медицински дейности, заплащани от касата и допълнителен такъв, заплащан от други източници.
Галинка Павлова бе категорична, че трудът на медиците продължава да е остатъчна величина от финансирането на клиничните пътеки. Тя бе категорична още, че принципът, по който функционира системата, е порочен, а именно „поръчва се количество и затова се отчита количество, а не качество“.
Липсва доверие на голяма част у обществото в осигурителния модел, коментира Павлова.
Николай Хаджидончев, изпълнителен директор на „Актавис“, компания на ТЕВА, председател на БГФармА, коментира, че в последните години в програмата на всяка една политическа сила е заложена прогенеричната политика.
По думите му тя дава възможност да се оптимизират разходите за медикаменти и дава възможност за по-широк достъп на лекарства за пациенти. Генеричната индустрия представлява 15 хиляди заети у нас и 10% от заетите в този отрасъл в рамките на ЕС.
„Това прави отрасъла структуроопределящ“, коментира той.
Хаджидончев настоя, че това, което е необходимо, е да има приемственост, план с конкретни стъпки. Той се обяви за определянето на три ключови приоритета.
Д-р Красимира Чемишанска, изпълнителен директор на „Амджен България“, президент на Американската търговска камара в България (AmCham), настоя, че ключов момент е достъпът до иновации. Тя открои като съществен момент изграждането на инфраструктурата на здравната система и определянето на това кои иновативни технологии да бъдат заплащани с публичен ресурс. Тя отчете сериозно изоставането във висшето медицинско образование и ролята на иновативната индустрия във всички тези аспекти.
Деян Денев, директор на ARPharM, посочи, че следва системата да бъде фокусирана върху пациентите и резултатите от лечението. Той настоя, че елементът на резултата трябва да бъде част от финансирането.
Денев оцени като не много успешни опитите за въвеждането на елементите, свързани с резултатите от лечението.
Ние, като индустрия, работим за въвеждането на стандартизирани идентификатори, обясни той и изтъкна, че в следващите три години у нас могат да бъдат въведени регистри на данни, електронни досиета на пациентите като елемент от взимането на решения за разходване на публични средства в здравеопазването.
По време на обсъждането на проблемите стана ясно още, че у нас не достигат 30 хиляди медицински сестри, а тяхната средна възраст е 53 години.
