Справка в данните на „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) и Националния статистически институт (НСИ) показва разминаване с близо 1.34 милиона души.

Ако ГРАО брои 8 393 553 българи към 15 януари 2018 година, статистиката сочи 7 050 342 души към 31 декември 2017 година.

Ако приемем, че ГРАО дава хората с издадени български документи за самоличност, а статистиката – реално живеещите в България, излиза, че трайно емигрирали навън към началото на 2018 година са 1 343 519.

Други източници, като Countrymeters.info, сочат в началото на 2019 година население в България от 6 973 349 души, пише Dir.bg.

Още по-различни са данните на Централната избирателна комисия, които са изнесени за изборите на 26 март 2017 година. Там се сочи, че гласоподавателите у нас са 6 810 341. Това почти се покрива с цялото население на страната според Countrymeters.info и почти се покрива с данните на статистиката.

Да се върнем пак към Националния статистически институт. Според неговите данни, към края на 2017 година лицата до 15 години в България са били 1 004 435. Те нямат право на глас и не са в избирателните списъци. Ако ги извадим, получаваме имащи право да гласуват остават малко над 6 000 000 души.

Наближават поредните избори. И те, както предишните, ще са на база посочените от ЦИК бройки. На тази основа се изчислява както процентът на гласували, така и процентът, който получават партиите и коалициите. При това разминаване, валидно за 2017 година, но с много голяма степен на вероятност повторено и през 2019 година, остава открит въпрос колко всъщност сме ние, българите, и колко от нас имат право да гласуват.