Добри и лоши практики в различните държави

Спешната медицинска помощ възниква като самостоятелно звено след пожара във виенския Рингтеатер през 1881-а. Щетите са грандиозни, умират 479 души, а властите решават, че нещо трябва да се предприеме. Идеята е повече от добра, но изпълнението е трудно.

Дори и днес, когато системата се усъвършенства с всяка следваща година, са малко страните, които могат да се похвалят, че спешната им помощ функционира безпроблемно.

Един от добрите примери е Германия.Съществуват стриктни правила за квалификацията, времето за реагиране и самите линейки. Функциите на бързата помощ са две – да отговаря на спешни повиквания, свързани с непосредствена опасност за живота и здравето на пациента, както и да осигурява транспорт на трудно подвижни болни.

В повечето общини лекарите правят домашни посещения за по-леките случаи (температура, общи вирусни инфекции). Целта е да се помогне на пациентите, които в друга ситуация биха потърсили спешна помощ и така да се намали потокът на обажданията.

Диспечерите на телефона говорят английски и немски (а ако са в погранични райони – и езика на съседната държава). В някои големи градове, като Берлин, Хамбург, Кьолн и Мюнхен, те разбират и турски. Служителите преминават медицинско обучение, преди да застанат на линия. Те задават на пациентите множество въпроси, за да определят сериозността на случая.

С линейките обикновено не пътуват лекари, а обучени парамедици, които могат да оказват първа помощ. При определени ситуации обаче може да пристигне и специалист.

ВИЖТЕ КАК ИЗГЛЕЖДА БЪРЗАТА ПОМОЩ В РАЗЛИЧНИТЕ ДЪРЖАВИ

В Германия е добре развита бързата помощ по въздух. Страната разполага с около 77 спасителни хеликоптера, които пристигат за 12 до 15 минути.

През 2000-та година автомобилите за спешна помощ в страната са 7 700  на брой. Средното време на пристигане е 7,8 минути, като 95% пристигат в рамките на 15,9 минути.

Наскоро Buurtfacts публикува доклад, според който спешната помощ в Холандия е по-бавна от изискваното. По национален стандарт времето от приемане на обаждането до пристигането на линейка на мястото трябва да е по-малко от 15 минути. 5,8% от линейките не успяват да се вместят в тази норма, което надвишава заложения допустим лимит от 5%. В 58% от случаите спешният екип пристига за 5-10 минути. За нас това време е повече от добро, но за Амстердам е повод за тревога. Сами помислете кой е прав.