Дете проговори на гроба на българската ясновидка Преподобна Стойна в събота на 17 декември, съобщава „България Днес“, цитирайки таткото на 6-годишното момченце Ивелин И. – Велизар. Той не можа да сдържи сълзите си от радостта, която споходила семейството на панихидата по случай 83-годишнината от кончината на българската ясновидка Преподобна Стойна.

„Чудото, както го наричаме със съпругата ми, стана ей така, както си говорим с вас. Като беше на 2 години, малкият падна от стълбите в къщата ни и оттогава не говори. Къде ли не сме го водили по доктори, психолози, обиколихме навсякъде. Само на Бог се надявахме накрая“, сподели 45-годишният Велизар, цитиран от „България днес“.

Двамата със съпругата му Елена чули от нейна колежка, че на гроба на Преподобна Стойна се случвали все добри неща – болни си тръгвали съвсем здрави, а малки деца, страдащи от психични проблеми, дни след посещението в Златолист се оправяли.

„Това бе една надежда за нас. Решихме да посетим тази панихида на 17 декември. Знаехме, че ще я направят тогава, въпреки че Стойна е починала на 22 декември. Много пъти сме били и на гроба на Баба Ванга, която приживе смятахме за светица. Но щастието сега ни се усмихна. Как стана ли? Ами Ивчо, както си седеше и слушаше думите на свещеника, се обърна към мен и ми каза: „Татко, запали ми пак свещта“. Разплакахме се с майка му, а няколкото човека присъстващи спряха церемонията и заедно се порадвахме на чудото“, разказа развълнуваният мъж.

Засега той не желае да разкрива самоличността си, защото не иска да става медийна личност, не желае и различни хора да го разпитват за проблема му с детето, за да не нарани психиката му.
„Единствен син ми е, разказвам ви това, защото смятам, че трябва да се пише за хубавите неща, които все пак ни се случват. Хората трябва да вярват и да се надяват, че чудесата около Коледа наистина могат да се случат“, споделя Велизар.

Мъжът е решил, че в знак на благодарност всяка година ще дава курбан на името на светицата на датата на панихидата й.

„Това ще е знак и за всички тъжни, обезверени и нещастни хора, които се надяват чудото да ги споходи. Трябва да говорим за Бог, да вярваме и да не забравяме доброто, което ни се случва“, категоричен е Велизар.