…Или кой се страхува от мислещи граждани?

Факти: „Ларгото и останалите проекти на Министерството на културата се харесват на някои българи, освен на малка част протестъри, на които им се плаща да викат по медиите.

“Аз мога един списък да ти дам на имената, които няма да го харесат, защото на тях така им е платено. Неплатените и мечтаещи протестъри като мен остаряха”, заяви Рашидов и допълни, че му е тъжно да слуша как някакви хора, които не са посадили и едно дърво, го плюят.

Той призна, че не се ядосва от приказките на никому неизвестни хора и ще приеме критика само от известни личности като Радичков или Антон Дончев, Светлин Русев, Камен Донев, Теди Москов.

Размисъл: Признавам, ядосах се от това волеизявление на министъра. Признавам, намирам го за арогантно, обидно, непочиващо на факти и доказателства, една обикновена клевета, разделение на хората на известни и неизвестни…

Затова започвам директно.

Няма да увъртам.

Господин Рашидов, ще си позволя да перифразирам един лозунг, станал популярен по време на антиправителствените протести срещу Кабинета Орешарски (с това си изказване мигом се наредихте до цялата редичка хора, които обиждаха собствените си избиратели, като ги наричаха “платени” и “протестъри”. Впрочем, нали си спомняте какво се случи с тяхната кариера? И, че Вие сте министър отново, защото тези, същите “протестъри” свалиха правителството на Орешарски?!?): “Не съм платен, мразя това, в което превърнахте Ларгото, безплатно!

„Господин Рашидов, по много тънък лед ходите! Да разделяш обществото, в и без друго разделена България, е опасно начинание, което рано или късно връща като бумеранг срещу адресата. Разбирането Ви, че само известни личности могат да Ви критикуват, е плашещо.

Първо, очевидно не разбирате функцията на заеманата от Вас длъжност – Вие сте министър, господин Рашидов, а още в Древния Рим министрите са били “слуги” (служители) на народа (суверена). И е добре да го уважавате този народ, Вашия!

Второ, защото това говорене тип: всеки, който има различно мнение, е платен и трябва да бъде заклеймен, защото той няма право на своя позиция – това си е пряк път към фашизма. И дърво съм садила (бор, в двора на дядо ми, ако Ви е нужна конкретика), и билки садих снощи – риган и мента, и на мнение имам право, щото съм гражданин, и на вкус – също.

Ще Ви помоля да не ми отнемате правото да мисля и да изказвам критично мнение. Все пак, живеем в демократично общество. Поне по-голямата част от нас, плебеите, никому неизвестните. За Вас не знам.

След подобни приказки, започвам да си мисля, че сте пуснали корени в соца и не можете да се отскубнете от него. Мисленето, че няма нормален човек, който да не харесва това, което правите, е диагноза, извинявайте. Малко самокритичност не се е отразила зле никому. А безкрайното его е присъщо на “малките” хора. Били те и големи скулптори.

P.S. Радичков не е между живите, за съжаление, трудно ще Ви критикува… Но ще си позволя да Ви напомня едни магически, мъдри и вечни негови думи: “Едно време, като слушах как старите хора в моя край разговарят помежду си, имах чувството, че си разменят златни монети… Сега, като слушам как всички ние разговаряме помежду си, имам чувството, че си разменяме книжни левчета, с които нищо не можеш да купиш! И може би тъкмо заради това, че нищо не може да се купи с тях, си ги разменяме така щедро помежду си! Толкоз за едно левче.” (“Думи и думи”, Йордан Радичков)

Пестете си думите, министър Рашидов, не ги разпилявайте така напразно…!

Източник: шаш.бг

Това е копирано от: http://www.zarata.org