Това е сбор от общоизвестни факти и знания, внедрени във всяка средностатистическа глава.

Значи „нормата” е реализация на човешкия мързел: да не мислиш, да действаш като робот, да постъпваш като всички.

Когато един човек лъже, това се нарича „лъжа”, когато друг повтаря лъжата му , това се нарича „цитат”. Когато всички повтарят лъжата, това се нарича „общоизвестен факт”.

Когато лъжата се преподава в училище, а после във ВУЗ-а, това се нарича „висше образование”. Когато лъжата става всеобща, тя се нарича „знание”.

А какво е геният?

От гледна точка на нормалния човек той е ненормален. Той мисли по различен начин, възприема света по различен начин, постъпва по различен начин. Геният е същински шизофреник, но в реализиран вид.

А какво е шизофреникът? Той е болен човек.

Знаете ли, че Наполеон е бил епилептик? Достоевски е бил епилептик. Петър Първи е бил епилептик. Болни хора!

А какво е нормалният здрав човек от гледна точка на психиатрията? Това е човек, който с нищо не се отличава от мнознинството…

Но една Личност изцяло променя съзнанието на тълпата, на милионите хора.

А милионите хора се борят за място под слънцето и се опитват да изядат Личността.

Съществуват градски маси, селски маси, трудещи се маси… ако кажа „Достоевски маси” – усещате ли абсурда? Или тълпа от шекспировци? Шекспир не е маса, не е количество. Шекспир е качество!

Масата е грамадна тълпа от безлични същества, която отхвърля всичко, което самата тя не знае и не умее. Кой ги помни тези нормални хора, кой ги помни тези парчета месо с паспорти?

Скъпи мои, светът е болница! Пияницата мисли, че пие като всички други. И е прав, защото е заобиколен от същите такива пияници.

Подобието се стреми към подобното си и във всичко вижда подобното.

Интересите на еснафа изцяло се сместват между „орбит” и „памперс”.

Защо средностатистическият човек използва само 2-3 процента от мозъка си? Защото за едното плюскане и спане повече не са му нужни.

Еснафът си казва за гениите: „Не може да бъде! Не си го представям, значи няма такова нещо.”

Човекът е като водата: тече към ниското.

Съществува понятието за „Аз-а” или „егото”. Около това „его” – не Наситният ни „Аз” се въртят всички интереси на петосетивниците. Около своето „его” петосетивникът гради свой морал, свои закони и дори своя религия.

Ако по рождение си сред вълци, не е възможно да станеш човек. Вие ще станете същият вълк, каквито са заобикалящите ви.

Ами геният? Той не е ли от същата глутница?

Да, разбира се. Но при гения си казва думата неговата природна аномалия, неговата дарба, която като вродена болест му диктува индивидуални правила на играта, правила на живота. В това е вътрешният им зов.

У вас също го има този вътрешен зов, този вътрешен стремеж. Има го у всекиго. Само че при вас той е по-слаб, отколкото у гения. Засега.

Този стремеж може да се развие!

Из „Къде на майната си зимуват звездите по пладне, или как да прилапаме един милион решения”