На осми януари се навършват 81 години от рождението на Краля. Елвис Пресли има продадени над 1 300 000 000 албума по целия свят, повече от всеки друг изпълнител или група, включително Бийтълс, макар да не е автор на нито една от песните си.

Участвал е в 31 игрални и в 2 документални филма. Нито един от тях не е бил номиниран за Оскар, но пък има 14 номинации и 3 награди Грами, и четвърта за цялостен принос.

Първата публична изява на Елвис е на панаира “Мисисипи-Алабама”. Тогава той е 10-годишен, облечен в каубойски костюм и се налага да стъпи на стол, за да може да достигне микрофона. Печели второ място в състезанието – награда от пет долара и безплатно завъртане на въртележката…

Първият музикален продуцент, на който привлича вниманието установява, че Елвис не може да изпее добре каквато и да е песен, затова го оставя да пее каквото си иска. Два дни по-късно песента, която записват зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит.

По време на един от първите си концерти в парк в Мемфис е много нервен и краката му започват да треперят толкова силно, че крачолите на панталона му чарлстон се залюляват. Момичетата в публиката пощуряват и музикантът решава да включи тези движения в бъдещите си концерти. Някои от сценичните му костюми тежат повече от 13 килограма. Извън Щатите изнася само пет концерта – всички те са в Канада през 1957 година. Малко преди смъртта си започва да организира европейско турне.

Елвис се запалва по бойните изкуства, докато отбива военната си служба в Германия. Получава черен колан по карате преди завръщането си в Щатите.

“​Бялото момче, което пее като негър” е потомък на прадядото на Ейбрахам Линкълн и далечен братовчед на Джими Картър. На 21 декември 1970 г. певецът се среща с президента Никсън в Белия дом. Преди това му изпраща писмо от 6 страници, в което изразява желанието си да бъде назначен за “федерален агент с неограничени пълномощия” към Бюрото по наркотиците и опасните лекарства. Никсън не се съгласява да изпълни молбата, но му връчва значка с надпис “Специален агент”.

Умира през 1977 г., на 42 години, в дома си в Грейсланд, вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Продажбата на албумите му рязко скача. Нито един от продадените билети за концертите от есента на същата година не е върнат, въпреки че няма как да се състоят. След смъртта му досега са издадени три пъти повече албуми, отколкото приживе. И до днес годишните приходи от продажбите на записите и филмите му се равняват на 40 милиона долара. Пет години след кончината му имението Грейсланд започва да функционира като музей. Годишно привлича 600 000 души и носи приходи от около 30 милиона долара. Това е и най-посещаваният дом в Америка и най-известната сграда след Белия дом.

“Преди Елвис нямаше нищо”, казва Джон Ленън, а Брус Спрингстийн определя музиката му като “прошепната мечта в ухото на публиката”.Популярността му днес е сравнима с тази на всеки един съвременен музикант. Въпреки че вече толкова време не е между живите, музиката му продължава да се слуша в целия свят.

♪  Истината е като слънцето. Може да затворите очи за известно време, но то няма да изчезне.

♪  Хората ме питат, откъде съм взел музикалния си стил. Не съм взимал стила си от никого.

♪  Имиджът е едно, а човешкото същество съвсем друго нещо. В този смисъл, е много трудно да живееш според създадения имидж.

♪  Като малък, винаги си се представях като герой от комиксова книжка или филм. Пораснах с тази мечта.

♪  Армията учи момчетата да мислят като мъже.

♪  Не се опитвам да бъда секси. Това е просто начинът, по който изразявам себе си, докато танцувам.

♪  Господ може да даде, Господ може и да отнеме. На мен може да ми се наложи да подкарам овцете догодина.

♪  Моите движения, мадам, идват само от краката. Аз не правя нищо с тялото си.

♪  Бях обучен за електротехник. Предполагам, че са ми свързали кабелите по грешен начин някъде по линията.

♪  Никога не съм написал песен в живота си. Всичко е една голяма измама.

♪  Аз не знам нищо за музиката. И не мисля, че е нужно!

♪  Когато нещата отидат по дяволите, не отивай и ти с тях.

♪  Всичко винаги е едно и също. Единствената разлика е, че тълпата сега е по-голяма.

♪  Докато се срещнем отново, може би Бог ще ви благослови така, както благослови мен.

Източник: Webstage.bg