Когато не можеш да видиш кого обичаш

[elfsight_social_share_buttons id="1"]

Историята на Калинка и Виктор е точно толкова красива и магична, колкото сме свикнали да четем в приказките с щастлив край, с които ни приспиваха, когато бяхме деца.Те се запознават преди пет години, а от два месеца вече са сгодени.

Той ѝ предлага брак на връх Мусала, един от многото върхове, които и двамата, въпреки че са незрящи, успяват да покорят. Макар да не са се виждали никога, още на третия ден от запознанството си те разбират, че са сродни души.

„Той е всичко, което едно момиче може да иска. Спонтанен, нежен и екстремен. Също като мен“, споделя Калинка.

Освен любовта към планинарството и екстремните спортове, в момента и двамата са студенти в СУ „Св. Климент Охридски“, а най-голямата им мечта е да си имат детенце.

„Искаме да имаме и наше детенце, но и да осиновим, за да помогнем да едно изоставено дете да живее в по-добри условия“, допълва Виктор, който от седем месеца търси работа, но засега без резултат.

На въпроса дали обича Калинка, той се усмихва и казва, че тя е всичко за него. А за нас остава въпросът: Не е ли това истинската любов? Защото във време на краткотрайни връзки и любов с много въпросителни, Калинка и Виктор са доказателството, че да виждаш със сърцето е по-важно, отколкото с очите си.

И ни подсетиха за една много известна мисъл: „Ако всички хора по света бяха слепи, колко от тях щеше да впечатлиш?“ – Бунаа Мохамед.

Източник: bgonair.bg

 

[elfsight_social_share_buttons id="1"]