И в Германия той се чувства преследван. Рамин Ф. произхожда от Иран и е приел християнството. В момента той живее в бежански приют заедно с още 120 други чужденци. Осем от тях също са християни като него.

„Когато разберат, че съм християнин, започват проблемите“, разказва той. Мюсюлманите не посещавали общия езиков курс по немски, защото не искали да седят на един чин с „неблагочестивец“ като него. Някой все му крадял от храната или вещите, други пък се опитвали да го замесят в скандали. Вдигали нарочно шум, за да му пречат да спи. Напрежението вече му докарало психологични проблеми, косата започнала да му пада.

Единичен случай ли е това? Или в бежанските приюти има систематичен тормоз на християните? И двете големи църкви в Германия настояват, че става въпрос само за изолирани случаи на насилие и тормоз. Други християнски организации обаче твърдят, че има десетки хиляди случаи на насилие срещу християни и настояват за политическа намеса.

Охранителите – част от проблема

„Трябва да кажем истината“, настоява Маркус Роде, ръководител на християнската организация „Отворени врати“ в Берлин. Той обвинява политиците и двете големи църкви в Германия, че омаловажавали проблема. На конференция в Берлин, посветена на насилието над християни в бежанските лагери, „Отворени врати“ представи собствено изследване по темата. В него са участвали 231 бежанци – основно от Сирия, Ирак и Афганистан, много от които са приели християнската вяра. Те са потвърдили, че са подложени на психически тормоз, че често биват обиждани и дори заплашвани със смърт. Всеки втори от участниците в анкетата е споделил, че е тормозен и от охранителите.

Берлинският пастор Готфрид Мартенс знае за стотици случаи на насилие над християни в Берлин и Бранденбург. Той критикува и начина на подбор на охранителния персонал – „само според големината на бицепсите им“. „Добре е охранителите да разбират повечето езици на бежанците. В много случаи охранителите застават на страната на нападателите“, казва той и дава пример с шеф на бежански приют от афганистански произход, който разкъсал Библията на един християнин и го лишил от сън. Маркус Роде казва, че по този начин на бежанците дефакто им се отнема правото на религиозна свобода. „А нали точно от това са избягали те в надеждата, че тук няма да бъдат преследвани по религиозни причини“, подчертава той.

Разделно настаняване?

Маркус Роде: „Трябва да кажем истината“

Според председателя на „Отворени врати“, тези 231 регистрирани случаи на насилие срещу християни са само „върхът на айсберга“. Първите информации за подобни нападения излязоха в германските медии през ноември 2015 година. Хуманитарните организации предлагат систематично да бъде увеличаван делът на християните в бежанските приюти. Пастор Мартенс пък се обявява за разделно настаняване в приютите на бежанците-мюсюлмани и немюсюлмани.

Все още правителството в Берлин не е реагирало на призивите. „Ние се отнасяме сериозно към резултатите от изследването на „Отворени врати“. Бежанците при нас не бива да имат усещането, че се подложени на същите репресии, както в техните родни страни“, заяви пълномощникът на фракцията на ХДС/ХСС за църквите и религиозните общности Франц Йозеф Юнг. Той потвърди, че вече са предприети мерки за по-качествен подбор на охранителния персонал в бежанските приюти. Обсъжда се и възможността за подобряване на сътрудничеството между отделните федерални провинции по въпроса за закрилата на бежанците.

Депутатът от ХДС Хериберт Хирте припомни, че други групи бежанци са подложени отчасти на репресии: алевити, хомосексуални и преди всичко – жените. Той обаче е категорично против разделното настаняване на бежанците според тяхната религия. „По-скоро на всички, които идват при нас, веднага трябва да им бъде разяснен един от основните принципи тук – за свободата на вероизповеданията“, казва той.

DW