Ти беше мъжът. Ти беше мечта, блян, сбъднат сън.

Красиви мигове, скрити погледи, неволни докосвания, началото на романтична приказка.

Времето минаваше и сякаш всичко беше предначертано – съдбата ни се усмихваше и ни благославяше. Две души, на пръв поглед съвсем обикновени, разхождащи се под жаркото слънце. Но ние знаехме, че не сме като останалите, ние бяхме намерили един и друг и вече нищо не беше същото.

Съществува ли наистина вечната любов? Преди го вярвах, но сега…
Обърка ли се нещо? Кога се случи? Усети ли промяната? Изненада ли се?

Казах КРАЙ, а знаеш ли защо? Разбра ли кога се превърнах в жената, която е обляна в сълзи, а не блести с усмивка? Изпари ли се любовта? Може ли тя да си отиде толкова бързо?

Любовта още е тук, дълбоко в сърцето ми. Но тя ще остане там – дълбоко, много дълбоко. Никога повече няма да ѝ позволя да се появи на повърхността, защото е погребана сред отломки от горчивина, обиди и измяна.

Усещах, че всичко се сгромолясва, защо не прогледнах по-рано? Толкова силно ли вярвах в нас? Вярвах в теб, в сърцето ти, което мислех, че познавам толкова добре. Но се оказа, че си крил една частица от мен, частица, която преобърна всичко.

КРАЙ, ти вече няма да бъдеш до мен, аз няма да лежа в прегръдките ти. Ще се променя ли? Аз вече съм друга, а ти – ти ми показа какъв си.

Когато кажа КРАЙ, нищо няма да промени решението ми. Защо? Защото вече знам коя съм, знам как да отстоявам себе си и в душата ми няма място за теб. Но в сърцето… в него винаги ще бъдеш ти!

Източник: dama.bg