Миг преди Тя да хлопне вратата след себе си,

една, само една дума взривява тишината…

Неимоверно жестока и носеща болка,

желана и чакана, но…

закъсняла.

Една дума,

която можеше да промени нещата.

Но… можеше. Преди. Сега вече е късно…

“ Остани „…

Рязкото движение, с което затваря вратата,

не оставя никакви съмнения,

че вече е решила…

Окончателно.

И безвъзвратно…

Че вече се е променила.

Просто една жена си отива…

Завинаги…