Мисля, че ако силно искаш нещо, просто трябва да го направиш. Че трябва да се радваш на всеки ден, защото не знаеш какво ще се случи по-късно. Вярно, звучи клиширано, но е истина.

Някога бях детегледачка в Лондон и често излизахме да вечеряме в някой кръчма. Добре си спомням, че в даден момент имах само един чифт обувки с дупки на подметките. Нямах пари да ги занеса на обущар. По-точно казано, имах избор между нови подметки на обувките и поредната мила вечер с приятели. И избирах второто.

Мислех си, че ще съм по-щастлива, ако правя нещо хубаво с останалите, отколкото ако си седя вкъщи със залепени подметки.

След това започнах да пътувам по света. Мнозина ми казваха, че и те биха го направили, но нямали възможност.

Разберете, често има хиляди причини да не направиш нещо и само една-единствена, за да го сториш. Но тя е достатъчна. Би било много тъжно, ако един ден съжаляваш за пропуснатите неща – понеже всичко, което вършиш, те учи на нещо ново…

Рей Клуун, из „Отива една жена при лекаря“

Източник: highviewart.com